“При драматичните събития в Чехословакия през 1968 година, когато страната бе окупирана от войски на Варшавския договор, ние, българите, не дадохме нито един изстрел”. Това разказва за българското участие в потушаването на Пражката пролет бившият депутат от НДСВ и съсобственик на някогашната телевизия “Рекординг” Господин Чонков. Той е единственият хасковлия, участвал в събитията през 1968 година в Чехословакия. Тогава служи в 22 мотострелкови полк в Харманли, който заедно с още едно българско военно подразделение заминава за Чехословакия. Там са изпратени войски от СССР, ГДР, Унгария, Полша. Румъния отказва да прати свои войници за потушаването на „контрареволюцията”, както тогавашните комунистически функционери са наричали започналите реформи в Чехословакия.

“Още през март усетихме, че нещо става, непрекъснато бяхме на учения”, връща се в спомените Господин Чонков. “От месец май не се бяхме прибирали в поделението, бяхме на лагер край село Райново. В края на юли ни вдигнаха по тревога и ни откараха на летището в Узунджово. Не след дълго там започнаха да кацат руските транспортни самолети АН-12. Бяха около 20-25 машини и започнахме да се товарим, бяхме общо към 900 души. Казаха ни, че отиваме на учение. Самолетите започнаха да излитат по тройки, направи ми впечатление, че над Черно море летяха много ниско. Обяснявахме си го с турските радари, да не могат ни засекат.

Приземихме се край полската граница, където направихме лагер и се мотахме почти месец. Вече усещахме, че става нещо сериозно. На 21 август отново ни вдигнаха по тревога и командирът полк. Иван Чавдаров с много сериозен тон ни заяви: “Момчета, призвани сте да защитите социализма”. Каза още, че е възможно да срещнем съпротива и за първи път чух, че ни се разрешава да стреляме на месо. “Ако се наложи, ако стрелят по нас, ще стреляте на месо”. Раздадоха ни патрони.

Тогава разбрахме, че отиваме на бойна мисия.

Прелетяхме над Полша и Германия, навлязохме в Чехословакия и се приземихме на летище край Прага. Преди нас руските червени барети бяха прочистили летището и там нямаше нито един чех, само руснаци и ние. Там се окопахме, разставихме постове. През 15-20 метра, като на война.

Тогава видяхме кортеж от правителствени автомобили да се насочва към летището. Разбрахме, че возят президента Свобода и генералния секретар на компартията Александър Дубчек. После беше обяснено по вестниците, че те са поискали помощ от Варшавския договор срещу “контрареволюцията”. Което нямаше как да е вярно, защото ние вече бяхме там”, коментира Чонков. И допълва: “Имам чувството, че просто са били арестувани и принудени да подпишат молбата за военна помощ”.

“За първи път тогава видях истински протест. Дотогава бяхме виждали само манифестации. Огромно множество хора с плакати “Идете си!”, “Не ви искаме!”. Плакатите бяха написани на руски - “Идите домой!”, уточнява Чонков. По думите му обаче не е имало сблъсъци и ексцесии.

“10 години по-късно посетих Чехословакия и един чех ми каза с признателност: “Вие, българите, бяхте единствените, които не стреляхте нито веднъж”. А другите стреляха. Руснаците обстрелваха телевизионната кула, където се бяха барикадирали известни чешки дисиденти. При потушаването на Пражката пролет имаше 20 загинали и над 100 ранени”, разказва Чонков. По думите му от българските войници е имало само един убит. “Познавах момчето – Николай Николов, беше от Врачанско. Имаше две версии за гибелта му. Първата, че се залюбил с мeстно момиче и приятелят й отмъстил, като го убил. И втората, че се опитвал да дезертира. Втората версия не ми се струва много правдоподобна, по-вероятна е емоционалната”, смята Чонков.

“Бяхме надъхани от пропагандата. Наистина вярвахме, че защитаваме социализма. Направи ми впечатление, че “Свободна Европа” и “Гласът на Америка”, които бяха заглушавани в България, там се чуваха прекрасно. Демокрацията започва от свободата на словото”, коментира Господин Чонков.

“В началото на операцията ни забраняваха изобщо да пишем писма до близките. После, когато вече бяхме в Чехословакия, ни разрешиха, но ги предавахме незапечатани. В крайна сметка се разбра, че писмата ни са пристигнали в България едновременно с нас”.

900-те военни от харманлийския полк се прибират в България, когато вече са минали кандидатстудентските изпити. “Първо ни казаха, че който иска да кандидатства, ще може да го направи, като се определя отделна квота за нас. После пък решиха, че ще запишат във висше учебно заведение всеки, който е подал молба за кандидатстване, при това за първата посочена специалност”, разказва Чонков.

Ветераните, участвали в операцията в Чехословакия, имат желание да се съберат и да си припомнят миналото. Избраната дата за среща е точно 21 август. Господин Чонков призовава някогашните войници или техни близки да се обадят на тел. 0888 206162, за да се свържат със своите бивши бойни другари, защото са изгубили координатите си.

Тодор Кръшков