Тодор Кръшков
Хасково наистина е град с европейски облик. Най-големият му проблем обаче е, че го населяват хасковлии.
Скандалът с избитите бездомни кучета, сред които няколкодневни кутрета, които бяха брутално натъпкани в контейнер за боклук в кенанския зоопарк, може да потресе всеки нормален европеец. Но не и повечето хасковлии. Те го намират за необходимо. И се аргументират с точно противоположната ситуация – бездомни псета нападат и хапят деца.
Каква ориенталско-азиатска предствата за света. Или трепем помиярите, или те дебнат децата ни зад всеки ъгъл. Някак си дори не ни хрумва, че е възможен и трети вариант – цивилизованият.
И валят призиви: Смърт за помярите. Каква е разликата между този лозунг и "Циганите на сапун"?
Една крачка. Впрочем тази крачка бе направена с лекота – само преди няколко месеца Езиковата гимназия осъмна с надпис "Смърт за България".
И когато европейците ни казват, че варварите на България живеят в Хасково, ние се сърдим. Цивилизованият човек приема с еднаква неприязън "Смърт за помиярите" и "Смърт за мангалите". Защото и двете издават еднакъв злобен примитивизъм.
Преди доста години в научните среди се разгоря спор за дефиницията на понятията "култура" и "цивилизация". Двете думи се използваха като синоними. Например – "египетска цивилизация" и "египетска култура", "гръцката цивилизация" и "гръцката култура". Думите "цивилизация" и "култура" означават различни неща, но явно в съзнанието на съвременния човек те се покриват. Тогава се появи едно остроумно разделение на понятията – "Цивилизацията – това е да имаш четка за зъби, а културата – да я използваш".
В този смисъл Хасково е един цивилизован град – всички си имаме четки за зъби. Но дали сме културни, е друг въпрос. И отговорът на този въпрос не е от най-приятните.
Когато миналото лято група от Хасково се върна от Монпелие, където представяше културните забележителности на града и региона, един от актьорите – Янко Митев, разказа за удивлението си от кучешките тоалетни по тротоарите. В началото той дори не разбрал за какво служат малките сандъци, разположени по улиците на френските градове. Едва след щателно проучване проумял, че това са тоалетни за кучета! В тях имало малки найлонови торбички и ръкавици, с които собствениците събирали акото на любимците си, ако се изтърват на тротоара.
В България, и в частност – в Хасково, такава гледка е немислима. И това не е въпрос единствено на пари. А по-скоро на манталитет. И ще добавя – каквото е отношението към животните, такова е и към хората. Защото – пребройте колко обществени тоалетни за хора има в Хасково.
Много от противниците на животните вадят аргумент – в България хората мизерстват и гладуват, та ще мислим за псетата! Така е. Отношението към хората в България е точно същото, както към псетата.
Само преди седмица 16-годишно момче от Хасково почина трагично от вроден порок на сърцето. Оказа се, че никой от лекарите – джипи, болнични специалисти, училищен медик, никой, абсолютно никой не е погледнал сериозно на заболяването, което води до смърт. По думите на съдебния лекар, извършил аутопсията, сърцето на момчето е било уголемено неимоверно, станало е 1 килограм, а аортата – 3 сантиметра в диаметър при нормални няколко милиметра. И в продължение на години на никой не му е пукало за това. Да добавя – и продължава да не му пука, дори след смъртта на детето.
Защо тогава се учудваме, че трепят помиярите и ги пъхат в кофи за боклук. Каквото за хората, такова и за бездомните псета. Разлика никаква.
Забележете разликата в реакцията на България и САЩ например при отвличането на българските моряци и на щатския капитан от сомалийските пирати. Америка каза: Ние откуп на пирати не плащаме. Ние отиваме лично в залива и си прибираме човека. Всъщност, в залива отидоха бойни кораби на американската флота. Но си взеха моряка.
Какво направиха нашите? Заусукваха го по телевизията, ту не плащаме откупи, ту плащаме, но не казваме колко. Един дипломат дори ме вбеси по телевизията, докато обясняваше колко трудни били преговорите с пиратите. С един милион долара в джоба, той водел трудни преговори!!!
За какво тогава плащаме огромни суми за подръжка на армия? За какво имаме специални части? Да охраняват летище в Кандахар? Или да демонстрират бойна техника на парадите и на именния ден на Георги Първанов?
И да се фукат нашите военни – няма нито едно българско знаме, пленено в бой! Каква нелепа гордост! На света няма такова парче плат, което да е по-ценно от човешки живот.
Впрочем какво говоря – в България човешкият живот е евтин. По-евтин от един расов кон. Направете справка и ще се убедите – какво обезщетение се присъжда от българския съд при катастрофа например на близките на загинал, и колко струва един расов кон. Цената на коня е колкото на двама трима българи плюс евентуално едно дете.
Някога Сталин казваше: "Има човек, има проблем. Няма човек – няма проблем". И изселваше цели области.
В Хасково също казваме: "Има кучета, има проблем. Няма кучета...".
Проблем обаче има. Проблемът е в самите нас.
Шефът на зоопарка д-р Ясен Стайков се скъса да лъже след като се развихри скандала. Избитите кучета не били 40, а "едва" 24, сякаш това има някакво значение. На публикуваната тук снимка можете да ги преброите – повече са от 24. Д-р Стайков отрече животните да са избивани в продължение на десетина дни. Публикуваната в Haskovo.net снимка на разложен кучешки труп с пълзящи червеи го опровергава категорично. И доказва, че екзекуциите там са ежедневие.
Д-р Стайков не излъга само кой го е принуждавал да върши тези неща. В интерес на истината – не беше и попитан.
Но репортер на Haskovo.net престоя до полунощ в злощастния четвъртък до австрийските природозащитници (на снимката). Оказа се, че те са доброволци. Един от тях е представител на "Порше" за България. Друг – бизнес консултант на големи мултинационални компании. Приятелката му пък е секретарка в австрийска фирма за производство на дограма.
Всички те се лишават от почивката си, за да се посветят на каузата – защита на животните. 20 часа в денонощието посвещавам на фирмата си, а 4 – на бездомните животни, казва един от австрийците. За последните 48 часа съм дремнал само един час, признава друг.
Те стояха до зори в зоопарка, защото се страхуваха за малките кученца, заключени в една от сградите. Опасяваха се, че на сутринта те също ще бъдат убити, за да се заличат следите.
Ние, българите, трудно бихме повярвали в искреността на подобна жертвоготовност и лишаване от личен живот в името на някаква кауза. Те го приемат за нормално. Това е сблъсък на различни култури и различни ценности.
Затова много от нас скочиха гневно, когато изобразиха България като кенеф. Може да не е приятно, но е близо до истината. Хасково го доказа през последните дни.
Засега Европа реагира доста възпитано на безобразията в страната ни – само ни спира парите. Не е далеч денят обаче, когато търпението им ще се изчерпи. И ще ни посочи вратата.
Вратата към кенефа. Чиито стени са изписани: "Смърт за помиярите!", "Циганите на сапун!", "Смърт...", "Смърт...", "Смърт...".
Хасково наистина е град с европейски облик. Най-големият му проблем обаче е, че го населяват хасковлии.
Скандалът с избитите бездомни кучета, сред които няколкодневни кутрета, които бяха брутално натъпкани в контейнер за боклук в кенанския зоопарк, може да потресе всеки нормален европеец. Но не и повечето хасковлии. Те го намират за необходимо. И се аргументират с точно противоположната ситуация – бездомни псета нападат и хапят деца.
Каква ориенталско-азиатска предствата за света. Или трепем помиярите, или те дебнат децата ни зад всеки ъгъл. Някак си дори не ни хрумва, че е възможен и трети вариант – цивилизованият.
И валят призиви: Смърт за помярите. Каква е разликата между този лозунг и "Циганите на сапун"?
Една крачка. Впрочем тази крачка бе направена с лекота – само преди няколко месеца Езиковата гимназия осъмна с надпис "Смърт за България".
И когато европейците ни казват, че варварите на България живеят в Хасково, ние се сърдим. Цивилизованият човек приема с еднаква неприязън "Смърт за помиярите" и "Смърт за мангалите". Защото и двете издават еднакъв злобен примитивизъм.
Преди доста години в научните среди се разгоря спор за дефиницията на понятията "култура" и "цивилизация". Двете думи се използваха като синоними. Например – "египетска цивилизация" и "египетска култура", "гръцката цивилизация" и "гръцката култура". Думите "цивилизация" и "култура" означават различни неща, но явно в съзнанието на съвременния човек те се покриват. Тогава се появи едно остроумно разделение на понятията – "Цивилизацията – това е да имаш четка за зъби, а културата – да я използваш".
В този смисъл Хасково е един цивилизован град – всички си имаме четки за зъби. Но дали сме културни, е друг въпрос. И отговорът на този въпрос не е от най-приятните.
Когато миналото лято група от Хасково се върна от Монпелие, където представяше културните забележителности на града и региона, един от актьорите – Янко Митев, разказа за удивлението си от кучешките тоалетни по тротоарите. В началото той дори не разбрал за какво служат малките сандъци, разположени по улиците на френските градове. Едва след щателно проучване проумял, че това са тоалетни за кучета! В тях имало малки найлонови торбички и ръкавици, с които собствениците събирали акото на любимците си, ако се изтърват на тротоара.
В България, и в частност – в Хасково, такава гледка е немислима. И това не е въпрос единствено на пари. А по-скоро на манталитет. И ще добавя – каквото е отношението към животните, такова е и към хората. Защото – пребройте колко обществени тоалетни за хора има в Хасково.
Много от противниците на животните вадят аргумент – в България хората мизерстват и гладуват, та ще мислим за псетата! Така е. Отношението към хората в България е точно същото, както към псетата.
Само преди седмица 16-годишно момче от Хасково почина трагично от вроден порок на сърцето. Оказа се, че никой от лекарите – джипи, болнични специалисти, училищен медик, никой, абсолютно никой не е погледнал сериозно на заболяването, което води до смърт. По думите на съдебния лекар, извършил аутопсията, сърцето на момчето е било уголемено неимоверно, станало е 1 килограм, а аортата – 3 сантиметра в диаметър при нормални няколко милиметра. И в продължение на години на никой не му е пукало за това. Да добавя – и продължава да не му пука, дори след смъртта на детето.
Защо тогава се учудваме, че трепят помиярите и ги пъхат в кофи за боклук. Каквото за хората, такова и за бездомните псета. Разлика никаква.
Забележете разликата в реакцията на България и САЩ например при отвличането на българските моряци и на щатския капитан от сомалийските пирати. Америка каза: Ние откуп на пирати не плащаме. Ние отиваме лично в залива и си прибираме човека. Всъщност, в залива отидоха бойни кораби на американската флота. Но си взеха моряка.
Какво направиха нашите? Заусукваха го по телевизията, ту не плащаме откупи, ту плащаме, но не казваме колко. Един дипломат дори ме вбеси по телевизията, докато обясняваше колко трудни били преговорите с пиратите. С един милион долара в джоба, той водел трудни преговори!!!
За какво тогава плащаме огромни суми за подръжка на армия? За какво имаме специални части? Да охраняват летище в Кандахар? Или да демонстрират бойна техника на парадите и на именния ден на Георги Първанов?
И да се фукат нашите военни – няма нито едно българско знаме, пленено в бой! Каква нелепа гордост! На света няма такова парче плат, което да е по-ценно от човешки живот.
Впрочем какво говоря – в България човешкият живот е евтин. По-евтин от един расов кон. Направете справка и ще се убедите – какво обезщетение се присъжда от българския съд при катастрофа например на близките на загинал, и колко струва един расов кон. Цената на коня е колкото на двама трима българи плюс евентуално едно дете.
Някога Сталин казваше: "Има човек, има проблем. Няма човек – няма проблем". И изселваше цели области.
В Хасково също казваме: "Има кучета, има проблем. Няма кучета...".
Проблем обаче има. Проблемът е в самите нас.
Шефът на зоопарка д-р Ясен Стайков се скъса да лъже след като се развихри скандала. Избитите кучета не били 40, а "едва" 24, сякаш това има някакво значение. На публикуваната тук снимка можете да ги преброите – повече са от 24. Д-р Стайков отрече животните да са избивани в продължение на десетина дни. Публикуваната в Haskovo.net снимка на разложен кучешки труп с пълзящи червеи го опровергава категорично. И доказва, че екзекуциите там са ежедневие.
Д-р Стайков не излъга само кой го е принуждавал да върши тези неща. В интерес на истината – не беше и попитан.
Но репортер на Haskovo.net престоя до полунощ в злощастния четвъртък до австрийските природозащитници (на снимката). Оказа се, че те са доброволци. Един от тях е представител на "Порше" за България. Друг – бизнес консултант на големи мултинационални компании. Приятелката му пък е секретарка в австрийска фирма за производство на дограма.
Всички те се лишават от почивката си, за да се посветят на каузата – защита на животните. 20 часа в денонощието посвещавам на фирмата си, а 4 – на бездомните животни, казва един от австрийците. За последните 48 часа съм дремнал само един час, признава друг.
Те стояха до зори в зоопарка, защото се страхуваха за малките кученца, заключени в една от сградите. Опасяваха се, че на сутринта те също ще бъдат убити, за да се заличат следите.
Ние, българите, трудно бихме повярвали в искреността на подобна жертвоготовност и лишаване от личен живот в името на някаква кауза. Те го приемат за нормално. Това е сблъсък на различни култури и различни ценности.
Затова много от нас скочиха гневно, когато изобразиха България като кенеф. Може да не е приятно, но е близо до истината. Хасково го доказа през последните дни.
Засега Европа реагира доста възпитано на безобразията в страната ни – само ни спира парите. Не е далеч денят обаче, когато търпението им ще се изчерпи. И ще ни посочи вратата.
Вратата към кенефа. Чиито стени са изписани: "Смърт за помиярите!", "Циганите на сапун!", "Смърт...", "Смърт...", "Смърт...".
Източник: Haskovo.NET
