Има нещо толкова удовлетворително в идеята за линията Карман – невидимата граница между земната атмосфера и космоса. Разположена на височина 100 км, тя представлява точката, в която аеронавтиката свърша и започва астронавтиката.
Тази теория може да е невярна, твърди нов доклад, целящ да спука 100-километровия балон. Границата трябва да бъде изместена с 20 км по-близо до Земята, смята ученият Джонатан Макдоуел от Харвард-Смитсонианския Център по Астрофизика.
Мнението му се базира на орбиталните и суборбиталните траектории на сателитите.
Когато самолет лети високо в атмосферата, газовете постепенно стават все по-редки и по-редки. За да се задържи във въздуха, самолетът трябва да ускорява до все по-високи и високи скорости, като в крайна сметка достигне етап, при който скоростта, нужна му да се задържи във въздуха, е същата като скоростта необходима му да обиколи Земята.
Тя се нарича орбитална скорост, а 100-километровият стандарт, приет от Международната федерация по аеронавтика, е повече или по-малко височината, на която самолетът достига тази скорост.
Тук не става въпрос само за името. Важно е космическата граница да се определи и от юридическа гледна точка. Под определената граница, въздушното пространство трябва да принадлежи на държавата, над която се намира, докато над тази линия, на сателитите трябва да им се разреши да прелитат свободно.
Макдоуел задал границата на 80 км височина – точно под мезопаузата – границата между долната част на мезосферата и горната на термосферата, която се явява и най-студената част от земната атмосфера.
Ученият анализирал над 90 милиона точки от орбитални данни от 43 000 сателита, датиращи от 1957, като за целта използвал архиви на Северноамериканските военно-въздушни сили.
Повечето сателити прелитали нависоко, но той идентифицирал 50, летящи под 100-километровата граница, на височина около 80 км, в рамките на две или повече пълни завъртания на Земята.
“Означава ли това, че тези сателити навлизат в космоса и отново го напускат на всеки 2 часа?”, пита Макдоуел.
Следващата му задача била да определи височината, на която сателитите се завръщали на Земята. Открил, че на височина между 66 и 88 км аеродинамичните сили преминават от преобладаващи до незначителни.
Макар САЩ да не признават официалната космическа граница, Американското министерство на отбраната дава статут на астронавт на всеки пилот, летял на височина над 80 км. От десетилетия се водят дискусии, къде точно трябва да бъде поставена тази граница.
Всичко това не означава, че научните определения скоро ще претърпят промяна, особено като се има предвид, че Макдоуел предложил 80-километровата граница още през 1994. Може би ни трябва нов термин – Линия Макдоуел.
Източник: sciencealert.com
