Преди повече от 3 милиона години нашите прадеди са ходели на два крака и са нямали възможност да носят малките си, както правят съвременните майки със слингове, например.

Вместо това децата на Australopithecus afarensis са имали специализиран пръст на крака, който им е помагал да се закачат за майките си и да избягат по дърветата, съобщава изследване, публикувано в Science Advances.

"За първи път имаме невероятна възможност да разберем как са ходели децата на 2,5 години преди повече от 3 милиона години", разказва водещият автор Джереми Де Силва (Jeremy DeSilva), доцент по антропология в Дартмут Колидж, който е един от най-големите световни авторитети по въпросите на краката на най-ранните ни предци. "Това е най-пълното някога открито стъпало на древно дете".

Малкият крак с размера на човешки палец е част от почти пълен скелет на 3.32 милиона години на малко момиче Australopithecus afarensis, открит през 2002 г. в района Дикайка в Етиопия от Зересенай Алемсегед (Zeresenay Alemseged), професор на биология и анатомия на човека в Чикагския университет и водещ автор на изследването. Алемсегед е международно известен като водещ палеонтолог по изучаване на човешкия произход и човешката еволюция.

Като се има предвид, че фосилът на малкия крак е от същия вид като известната Люси (най-древното намерено човекоподобно) и е открит в съседство, не е изненадващо, че детето от Дикайка погрешно наречено "бебето на Люси" от популярната преса, въпреки че това бебе е живяло повече от 200 000 години преди Люси.

При изучаването на забележително запазената анатомия на фосилния крак изследователският екип се опита да реконструира какъв живот е водело това дете и как са оцелявали нашите предци, а също и да разбере как са използвали краката си, как са се развивали и какво може ни разкаже фосилът за човешката еволюция. Данните от вкаменелостите показват, че тези древни предци са били доста добри в ходенето на два крака. "Ходенето на два крака е отличителен белег да си човек, но ако се справяте зле с вървенето в местност, пълна с хищници, това е рецепта за гибел", обяснява Де Силва.

На 2 и половина години детето от Дикайка вече е ходило на два крака, но има белези във фосилния крак, че то все още прекарва времето си по дърветата, висящо на майка си, докато тя търси храна. Въз основа на скелетната структура на крака на детето, по-специално на основата на големия пръст, децата вероятно са прекарвали повече време по дърветата, отколкото възрастните.

"Ако живеехте в Африка преди 3 милиона години без огън, без подслон и без каквито и да е средства за защита, по-добре да можете да се качите на дърво, когато залезе слънцето", добавя Де Силва.

"Тези открития са от решаващо значение за разбирането на хранителната и екологична адаптация на тези видове и са в съответствие с нашите предишни изследвания върху други части на скелета", отбеляза Алемсегед за ScienceDaily.