Вотът на недоверие към кабинета "Борисов III" се превърна в най-яркото доказателство, че в България политика вече няма. Тя е заменена от нещо друго. Нещо, което граничи с обществен заговор, коментира Полина Паунова, DW
Много може да се разсъждава защо се стигна дотук. Дали заради липсата на същностни отлики между парламентарните формации; или заради неособено високото ниво на партийците; или пък заради цялостното отстъпване на идеологиите; а може би заради обезценяването на думите; или заради поредицата зависимости, оформени в родния публичен живот. Факт е обаче следното: в България вече политика няма.
Тя липсва не от сега. Отсъствието ѝ не се случи изневиделица. Напротив - политиката постепенно отстъпи на нещо друго, чието име не е много ясно. То хем е политика, хем в него няма нищо политическо. Хем е противопоставяне, но в него няма яснота, а само противоборство. Хем е спор, но по-скоро между нахъсани агитки, отколкото между сблъскващи се визии.
Най-крещящият пример
За подобно пълно размиване на пейзажа се говори доста отдавна - безспорно с основание, особено откакто партийният живот (а и държавният) се превърна предимно в лидерски монолози. Рядко обаче примерът за тоталната липса на политика в България е бил толкова крещящ както дебатите по вота на недоверие към кабинета "Борисов III", които уж по процедура се проведоха във вторник. На хартия, според правилника на Народното събрание, обсъждане имаше. На практика обаче то липсваше.
Дебатът по вота на недоверие срещу кабинета по тема "Сигурност" бе претупан за по-малко от час и половина. В него стана дума за всичко останало - от това как се ръководи Народното събрание до ксенофобските партии във властта, но за сигурност не говори почти никой. Изключение направи, като че ли от любезност, само лидерът на БСП Корнелия Нинова, която се опита да структурира някои от основните проблеми в областта.
Встъпителното ѝ изказване започна, разбира се, с поредицата бягства от затвори и арести (последното от които се случи непосредствено преди заседанието на парламента), премина през показните разстрели, ромски бунтове, битова престръпност, пропуски в сигурността по границите. Т.е. все теми, по които правителството не просто недвусмислено се провали, а стана за смях. Комичните примери не са един и два. Те започват от пасажери на самолет, кацнал на летище "София", които преминаха българската граница без елементарна проверка, минават през чистачката в столичния затвор, която единствена се опита да спре двама бегълци, и стигат до скочилия от прозореца по време на разпит пловдивски арестант.
Липсващите аргументи
По време на изказването си обаче Корнелия Нинова - макар вотът да бе конкретно за сектор "Сигурност" - не спомена нито дума за депутата от ДПС Делян Пеевски, чието избиране за шеф на ДАНС от кабинета на БСП преди пет години подкопа сигурността на България и предпостави случващото се в България и до днес. В думите на Нинова липсваше и анализ на енергийната сигурност - в контекста на възраждащата се АЕЦ "Белене". Липсваше и анализ на финансовата сигурност - в контекста на огромния грабеж КТБ.
Затова и някак съвсем обяснимо се получи "изкривяването" на иначе липсващия дебат от страна на патриоти и ДПС, които удавиха оскъдните аргументи на социалистите в слова за ксенофобия, национализъм и "майка България". Съвсем като по сценарий, в тази ситуация представителите на ГЕРБ не отрониха нито дума. Нещо повече - те предпочетоха да се изявят по темата в кулоарите на парламента. Там, където политика по дефиниция няма. Където има изявления, т.е. обяснение на вече съществуваща такава.
На практика управляващите устроиха засада на БСП. Но социалистите не изглеждаха особено недоволни. Възмущението им от липсата на участие от страна на ГЕРБ по-скоро напомняше на служебно заета поза, отколкото на истинско желание за дебат.
Трагикомичното шоу приключи с Веселин Марешки и Воля, които решиха да си напишат актив, подарявайки кокошки и пуйки на ограбен пенсионер. Партийният лидер изпрати в пленарна зала един свой представител, който да каже на останалите партии, че те реално не правят нищо за хората, че единствено Марешки се грижил за тях. Междувременно пък партийният пресцентър изпрати снимки на аптечния бос, показващи как запълва дупки и носи подаръци на окаяни граждани.
Патетичната реч все пак получи отпор в лицето на социалиста Крум Зарков, който обясни на представителя на Воля, че действията им са популистки, защото депутатите не могат да чистят в затворите или да ги охраняват, а могат да направят нещо, за да се подобрят съответните условия. Тази реч на БСП за популизма щеше да има някаква стойност, ако Корнелия Нинова не беше обещала преди месец да дава част от собствената си заплата на бедни българи. Нещо, което удивително прилича на идея, родена от Марешки.
Засега поне има имитация на действие
На вчерашните дебати по вота на недоверие към кабинета "Борисов III" всички формации по един или друг начин намериха за необходимо да съобщят, че вотът нямало да мине и затова бил безсмислен.
Ето така, само за час и половина, партиите доказаха, че в България понятието "политика" е изчерпано. То е заменено с нещо друго, което не изисква аргументи, в което няма визия, в което има най-вече пропаганда и празни приказки и то изказани единствено пред журналистите. А журналистите в България отдавна не питат. Целта им не е да разобличават случващото се.
Така вторият вот на недоверие към кабинета "Борисов III" се превърна в най-яркото доказателство, давано в последно време, че българската политическа класа е пихтиеста маса, без ясни очертания. В нея не могат да бъдат различени отделни виждания или противостоящи аргументи. Тя си служи с клишета, а действията, които предприема, са само за маскировка на зависимостите, които я изграждат и на чиято база управлява. Защото там, където властта се държи без политическа обосновка, единственият аргумент е зависимостта.
Засега обаче поне има привидност и имитация на действие. Вероятно не след дълго ще дойде парламент, който дори няма да може да събере подписи за вот на недоверие. Защото темите, които ще трябва да избягва, ще бъдат много повече от въпросите, които ще може да маркира вяло. И това вече спокойно ще може да бъде наречено "обществен заговор". Заговор, в който ще участват всички. И опозиция, и управляващи, и медии.