Изследователи от Университета в Роуд Айлънд откриха активен вулканичен източник на топлина под ледника Пайн Айлънд в Антарктида, съобщи phys.org.

Описание на това откритието, както и други находки, които са от решаващо за стабилността на Западноантарктическия леден щит, част от който е ледникът Пайн Айлънд, са публикувани в статия в последното издание на Nature Communications.

Статията се основава на изследвания, извършени по време на експедиция през 2014 г. в Антарктида, водена от британски учени. Те работят на борда на ледоразбивача RRS "Джеймс Кларк Рос" от януари до март през антарктическото лято.    

"Искахме по-добре да разберем ролята на океана в разтопяването на шелфовия ледник - обяснява Брайс Лоуз (Brice Loose), химик - океанограф и ​​водещ автор на проучването. "Проверявах водата за пет различни благородни газове, включително хелий и ксенон. Използвам тези благородни газове, за да проследя ледената стопилка, както и преноса на топлина. Хелий-3, газът, който е индикатор за вулканизъм, е един от пакета газове, които получаваме от този метод за проследяване".

"Ние не търсехме вулканизъм, използвахме тези газове, за да проследим други въздействия", отбеляза ученият. "Когато за пръв път забелязахме високи концентрации на хелий-3, решихме, че имаме клъстер от лоши или съмнителни данни".

Западноантарктическият леден щит лежи на върха на голяма вулканична система, но в момента няма доказателства за магматична активност. Последно такава активност е имало преди 2200 години, коментира Лоуз. И докато вулканичната топлина може да бъде проследена до пасивни вулкани, това, което откриват учените под Пайн Айлънд, е нещо ново.

"Не може да се измерят директно нормалните показатели на вулканизма - топлина и дим - защото вулканичната пукнатина е под много километри лед", обяснява Лоуз

Но след като екипът проведе изследванията си, той откри високи количества изотоп на хелий, който идва почти изцяло от мантията, отбеляза Лоуз.

"Когато откриете хелий-3, това е като пръстов отпечатък за вулканизма. Ние открихме, че е сравнително изобилен в морската вода на шелфа на Пайн Айлънд".
    
"Вулканичните източници на топлина се намират под най-бързо движещия се и най-бързо разтапящия се ледник в Антарктида - ледника на Пайн Айлънд", заяви Лоуз. "Той губи масата най-бързо". Количеството лед, който той изхвърля в океана, се измерва в гигатонове. Един гигатон е равен на 1 милиард тона.

Това означава ли, че глобалната промяна на климата не е фактор за стабилността на ледника на Пайн Айлънд?

Не, заяви Лоуз. "Промените в климата причиняват по-голямата част от наблюдаваното топене на ледниците и този новооткрит източник на топлина има все още неопределен ефект, защото не знаем как тази топлина се разпространява под ледения щит".

Той отбляза, че други проучвания показват, че топенето, причинено от изменението на климата, намалява размера и теглото на ледника, което намалява натиска върху мантията, позволявайки да се отдели повече топлина от вулканичния източник и след това да затопли океанската вода.

"Определянето на ръста на морското равнище ще бъде от ключово значение за науката през следващите 100 години, а ние правим това. Ние наблюдаваме и моделираме състоянието на тези ледници", коментира Лоуз.

Учените стигат до извода, че "големината и вариациите в скоростта на вулканичната топлина, достигаща ледника Пайн Айлънд или чрез вътрешна миграция на магмата, или чрез увеличаване на вулканизма в резултат на изтъняване на леда, могат да повлияят на бъдещата динамика на ледника Пайн Айлънд по време на съвременния период на оттегляне на ледниците, причинен от климата".