рез 30-те години на миналия век, астрономите откриха, че Вселената е в състояние на разширяване. До 90-те години те осъзнаха, че скоростта, с която се разширява, се ускорява и поражда теорията за “тъмната енергия”. Поради това се оценява, че през следващите 100 милиарда години всички звезди в рамките на местната група – частта от Вселената, която включва общо 54 галактики, включително Млечния път – ще се разшири извън космическия хоризонт.

В този момент тези звезди повече няма да бъдат наблюдавани, а ще бъдат недостъпни, което означава, че нито една развита цивилизация няма да може да използва тяхната енергия. В тази връзка д-р Дан Хоупър – астрофизик от Националната лаборатория на Ферми (Fermi National Accelerator Laboratory FNAL) и Чикагския университет – неотдавна публикува теория, показваща как достатъчно развита цивилизация може да събере тези звезди и да им попречи да се разширят.

В неговото изследване, което наскоро се появи и онлайн, със заглавието “Животът срещу тъмната енергия: Как една напреднала цивилизация може да предотврати ускоряващото се разширяване на Вселената”, д-р Дан Хоупер обяснява, как цивилизациите биха могли да обърнат и спрат процеса на космическото разширяване. Освен това той предлага начини, по които човечеството може да търси признаци за съществуването на такава супер високоразвита цивилизация.

Казано елементарно, теорията за тъмната енергия гласи, че пространството е изпълнено с тайнствена невидима сила, която противодейства на гравитацията и кара Вселената да се разширява с ускоряваща се скорост. Теорията произхожда от Космологичната константа на Айнщайн – термин, който добавя към своята теория на общата относителност, за да обясни как вселената може да остане статична, вместо да бъде в състояние на разширяване или свиване.

След като се оказа че Айнщайн греши, и наблюденията показаха, че Вселената се разширява, учените преразгледаха концепцията, за да обяснят как космическата експанзия се е ускорила през последните няколко милиарда години. Единственият проблем с тази теория според изследването на д-р Хопър е, че тъмната енергия в крайна сметка ще се превърне в доминираща и скоростта на космическата експанзия ще се увеличи експоненциално.

В резултат на това Вселената ще се разшири до точката, където всички звезди са толкова отдалечени, че интелигентните видове дори няма да могат да ги видят, да не говорим за това да ги изследват или да използват енергията им. Както казва д-р Хоупер пред изданието Universe Today:

“Учените разбраха през последните 20 години, че нашата вселена се разширява с ускоряващ се темп. Това означава, че през следващите 100 милиарда години повечето звезди и галактики, които сега можем да видим в небето, ще изчезнат завинаги и ще паднат отвъд всички области на космоса, които бихме могли да достигнем, дори теоретично. Това ще ограничи способността на далечната бъдеща напреднала цивилизация да събира енергия и по този начин ще ограничи всичко, което тя може да иска да постигне”.

Освен че е ръководител на групата по теоретична астрофизика в FNAL, д-р Хоупер също е доцент в катедрата по астрономия и астрофизика в Чикагския университет. Като такъв, той е добре осведомен, когато става въпрос за големите въпроси на извънземната интелигентност (ETI) и как космическата еволюция ще засегне интелигентните видове.

За да се справят с начина, по който тези развити цивилизации биха живели в такава Вселена, д-р Хоупер приема допускането, че въпросните цивилизации ще бъдат Тип III по скалата на Кардашев. Наречена в чест на руския астрофизик Николай Кардашев, цивилизацията от Типа III би достигнала галактически пропорции и би могла да контролира енергията в галактически мащаби.

Както отбелязва Хоупер:

“В моята книга предлагам рационалната реакция на този проблем да бъде, че силно развитата цивилизация бързо ще стане способна да улавя звездите и да ги транспортира до централната цивилизация в галактиката, където те могат да бъдат използвани. Тези звезди могат да бъдат транспортирани, използвайки енергията, която произвеждат сами. ”

Според д-р Хоупър, това заключение се основава на две предположения – първо, че една високо развита цивилизация ще се опита да увеличи до максимум своя достъп до използваема енергия; и второ, че настоящото ни разбиране за тъмната енергия и бъдещото разширяване на нашата Вселена е приблизително правилно. С оглед на това д-р Хоупър се опитва да изчисли кои звезди могат да бъдат събрани като се използват Дайсънови сфери и други мегаструктури. Дайсъновата сфера е идея на Фриман Дайсън, според която около слънцето може да се построи гигантска сфера от соларни панели, които да оползотворяват енергията от слънчевата светлина.

Според д-р Хоупър, изграждането на неконвенционални Дайсънови сфери, които ще използват енергията, която събират от звездите, ще помогне звездите да бъдат насочени и придвижени към центъра на цивилизацията. Звездите с голяма маса вероятно ще се развиват отвъд главната последователност, преди да стигнат до местоназначението на централната цивилизация, а звездите с ниска маса няма да генерират достатъчно енергия (и следователно ускоряване), за да избегнат падането извън хоризонта.

По тези причини д-р Хоупър заключава, че звездите с маси между 0,2 и 1 слънчеви маси ще бъдат най-атрактивните цели за събиране на енергийна реколта. С други думи, звезди, които са като нашето Слънце (G-тип или жълто джудже), оранжеви джуджета (K-тип) и някои звезди тип М (червено джудже), биха били подходящи за целите на цивилизацията Тип III. Според д-р Хоупър обаче, ще има ограничаващи фактори, които трябва да бъдат взети под внимание:

“Много малки звезди често не произвеждат достатъчно енергия, за да си струва да ги върнат обратно в централната цивилизация. От друга страна, много големите звезди имат краткотраен живот и ядрено им гориво ще  изчезне преди да стигнат до местоназначението си. По този начин най-добрите цели на този вид програма биха били звезди с подобни размери (или малко по-малки) от нашето Слънце. ”

Въз основа на предположението, че такава цивилизация може да се движи с 1 до 10% от скоростта на светлината, д-р Хоупър смята, че тя ще успее да събере звездите в радиус от около 65 до 163 милиона светлинни години.

В допълнение към осигуряването на рамка за това как една достатъчно развита цивилизация може да оцелее при космическо разширяване, анализът на д-р Хоупер също така предлага нови възможности в търсенето на информация за извънземен разум (SETI). Докато изследването му се занимава предимно с възможността такава мега-цивилизация да се появи в бъдеще (може би дори и да е на човешкия вид), той признава и възможността тя вече да съществува някъде.

В миналото учените предложиха да се търсят Дайсънови сфери и други мегаструктури във Вселената, като се търсят доказателства в инфрачервените или под-милиметровите ленти. Мегаструктури, които са били построени, за да съберат напълно енергията на една звезда, и да я използват, за да ги транспортират в космоса при релативистични скорости, ще излъчват съвсем различни подписи.

В допълнение, наличието на такава мега-цивилизация може да се разграничи от гледането на други галактики и пространства, за да се види дали процесът на събиране и транспортиране вече е започнал (или е в напреднал стадий). Докато изследователи от миналото на Дайсънови сфери се фокусираха върху откриването на структури около отделните звезди в рамките на Млечния път, този вид търсене ще се фокусира върху галактики или групи от галактики, в които повечето звезди ще бъдат заобиколени от Дайсънови сфери и преместени.

“Това ни дава много различен сигнал, който да търсим”, казва д-р Хоупер. “Развитата цивилизация, която е в процес на тази програма, би променила разпределението на звездите над космическите области на десетки милиони светлинни години и вероятно ще доведе до други сигнали в резултат на звездното задвижване”.

В крайна сметка тази теория не само дава възможност за решение за това доколко разумните видове могат да оцелеят в космическата експанзия, но също така предлага нови възможности за търсене на извънземна интелигентност. С инструментите от следващо поколение, които гледат все по-навътре във Вселената и с по-голяма резолюция, може би трябва да сме нащрек за странни звезди, които са струпани в един и същ регион на космоса.

Публикувано в universetoday.com