Създадоха програма, която може да предвиди болестта на Паркинсон с точност до почти 100%. Откритието е съвместно дело на учени от руския Институт по физика, нанотехнологии и телекомуникации „Петър Велики“, от Института по експериментална медицина и Националния изследователски университет по информационни технологии, механика и оптика (ИТМО) в Санкт Петербург.
Програмата е разработена като се прилагат математически методи за анализ, а в помощ на изкуствения интелект специалистите използват медицинските данни на повече от двеста души на възраст от 40 до 80 години. Програмата анализира множество фактори – от стандартните до тези, свързани с това кога са се появили първите симптоми, колко силни са и как точно е нарушена координацията на движенията. На практика компютърът се е научил да обработва вече съществуващите досиета с историите на болестта и да ги сравнява с нови данни, които лекари и биолози му подават.
Подобен анализ позволява не само да се предскаже формата на заболяването до 96%, но и да се посочи кои лекарства биха могли да облекчат симптомите на пациента.
Според доц. Марина Карпенко от катедрата по биофизика на Института по физика, нанотехнологии и телекомуникации в близко бъдеще подобни програми ще могат да се инсталират на всяко устройство – и на компютър, и на смартфон.
„Колкото повече информация се подава, толкова по-точни ще бъдат изводите и по-резултатни препоръките, които ще се дават“, казва доц. Карпенко.
Статистиката показва, че на всеки сто души в света един се разболява от Паркинсон. Заболяването е хронично, смята се за нелечимо и терапията е насочена преди всичко към облекчаване на симптомите. Това е важно, защото болестта на Паркинсон засяга нервната система и болният постепенно губи контрола над собственото си тяло.
„Болестта може да се развива в продължение на 20 или повече години. Всеки случай обаче протича по различен начин. Какви симптоми ще се проявят у човек, който се сблъсква за първи път с подобна диагноза? На този въпрос отговаря нашата програма, която е в състояние да предвиди именно това“, казва доц. Марина Карпенко. Тя е убедена, че ако лекарят знае предварително за възможната заплаха от развитието на болестта, той ще създаде персонална профилактика за пациента и така ще му помогне изключително много.
