Силвена и Красимир Ламбови от Варна са всъщност едно обикновено младо семейство. Тя е завършила туризъм, той е професионален видеооператор. Синът им Кристиян е на три, когато се задава ново бебе. Радостта в семейството е голяма, а двамата родители полагат всички възможни грижи за бъдещото дете. Седем лекари са проследили бременността, на няколко пъти правят биохимични скрининги, а в последните месеци плодът е гледан на 3D и 4D. Никакви признаци за това, което ги очаква. Всички изследвания показват плод без отклонения в развитието.

И тогава идва денят, когато Силвена, още унесена от пълната упойка за секциото, вижда пред себе си лекар на средна възраст, който сухо ѝ съобщава: "Детето е с генетични увреждания. Но вие сте млади, ще си родите друго. Това го оставете, защото ще превърне живота ви в ад. Сигурно няма да доживее до една година".

Живот със Синдром на Даун

Силвена и Красимир нямат никаква представа какво ги очаква. Сигурни са само в едно - че няма да изоставят детето си. И до ден-днешен не разбират как е възможно подобна новина да се съобщава толкова бездушно.

Микаела прохожда на година и един месец. Точно като батко си Крис. Тези първи 13 месеца от живота ѝ преминават в непрекъснати грижи - и напук на лекарската прогноза детето се развива като връстниците си. Грижи, грижи, грижи - това е рецептата, казват двамата родители.

Именно тук започва необикновената история на това семейство, което е можело да изостави детето или да го занемари, можело е да потъне в мъката си и да загърби живота. Вместо това Силвена и Красимир правят нещо, което вдъхновява много други родители със сходна съдба.

Когато малката Микаела прохожда, Красимир решава да покаже в Ютюб какво са успели да постигнат. В първия от общо 30-те видеоклипа, проследяващи вече над две години развитието на детето, в кадър е 4-годишният Крис, който казва: "Сестра ми има Синдром на Даун и на мен това не ми пречи. Аз супер много я обичам".

Още първият видеоклип е гледан от над 200 000 души, видеоканалът в Ютюб има 24 000 абонати, а общо над 3 милиона души от цял свят следят какво се случва. Видеоклиповете на Красимир са забавни, интелигентно направени, професионално заснети. И са много полезни най-вече за родители на деца с Даун. Клиповете се разпространяват и във Фейсбук, а отзвукът е като отприщен бент. "И на мен ми казаха, че детето ще доживее най-много до една година. Оставих го на село при роднини. Днес той е вече на 30", пише една жена. Друга пък благодари за клипа, в който виждаме как Микаела щастливо пее и танцува с останалите деца в яслата, как сама се храни, облича и обува, чуваме възпитателките, които я описват като прекрасно дете. Впрочем, именно този клип, гледан от над 300 000 души, е и най-ефективният - защото променя нагласите на персонала в детските ясли. "След този клип най-сетне приеха детето ми в ясла“, пише жена със сходна съдба, получавала досега само откази.

"Тя е нашето сърце"

Красимир и Силвена подхождат много професионално към всеки един видеоклип. Виждаме малката Микаела в различни делнични ситуации - как се държи в магазин или на тържество, как учи нови неща, как отработва сложните за нея фини движения, как братчето ѝ помага. "Ние сме перфектният отбор", казва Красимир. „Силвена е много организирана и ангажирана с дейностите около Микаела и Крис, аз съм идеен и голям оптимист, Крис е разумен, а Микаела - тя е нашето сърце".

Междувременно 3-годишното момиченце вече говори много добре - дори по-добре от някои свои връстници. Пее песнички, играе с брат си, който макар още да не ходи на училище, вече е поел ролята да бъде учител на малката си сестра. "Тя може да научи всичко. Просто по-бавно от останалите", казва Крис. Благодарение на него Микаела познава цветовете и животните, може да играе на различни игри.

Преди две години семейството основава фондация "Живот със Синдром на Даун". Благодарение на спонсори и дарения е осигурена безплатна музикотерапия за десет деца със Синдром на Даун във Варна, а през юни се провежда четиридневна среща-лагер край морето за общо 55 души от цялата страна - деца с Даун и техните родители. Дейността на Красимир и Силвена среща отзвук и в чужбина. Впечатлена от каузата им, младата Натали Ангелова, която живее в Германия, продава там чаши с техен шарж, като средствата подсигуряват част от издръжката на срещата-лагер. Фондацията, чиято дейност на практика се развива единствено от Силвена и Красимир, е носител на Националната награда за социална иновация  на Министерството на труда и социалната политика и финалист в конкурса на фондация "Промяната" на Нова Броудкастинг Груп.

"Започнахме проект, който има начало, но няма да има край. Толкова много неща още може да се направят", казва Силвена. Например субтитри на английски във всички видеоклипове, за да бъдат гледани от още повече хора. Търсят се доброволци за превод. Най-честата фраза, която ще превеждат, е лесна: "Обичам те".