Държавите в Европейския съюз могат и да не признават еднополовите бракове, но по отношение на правото на пребиваване трябва да ги зачитат, защото в противен случай ще накърнят правата на свой гражданин. Това става ясно от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по делото, което румънецът Адриан Коман води в родината си, която отказва постоянно пребиваване на съпруга му от САЩ Робърт Хамилтън.

Коман и Хамилтън живеели 4 години в САЩ, а през 2010 г. сключили брак в Брюксел. След две години Коман и съпругът му поискали от румънските власти да им издадат необходимите документи, които да позволят на семейството да работи и пребивава постоянно в Румъния. Искането им било основано на Директивата за упражняването на свободата на движение. Тя позволява на всеки съпруг на гражданин на ЕС да се присъедини към него в собствената му страна. Властите в Румъния обаче отказали статут на постоянно пребиваващ на Хамилтън с мотив, че той не може да бъде квалифициран в Румъния като „съпруг“ на гражданин на ЕС, тъй като Румъния не признава еднополовите бракове.

Двамата продължили борбата за признаване и казусът стигнал до Конституционният съд (КС) на Румъния, който бил сезиран с възражение за противоконституционност. КС на Румъния отправил въпрос до Съда на ЕС дали на Хамилтън трябва да се предостави право на постоянно пребиваване в Румъния.

Съдът в Люксембург посочва първо в решението си, че Директивата за упражняването на свободата на движение урежда само условията за влизане и пребиваване на граждани на ЕС в други държави членки. Тя обаче не урежда такива права на граждани на държави извън съюза, дори и те да са членове на семейства от ЕС. Затова СЕС пише, че Робърт Хамилтън не може да черпи вторично право за пребиваване в Румъния заради това, че съпругът му е румънец.

В същото време обаче съдът в Люксембург казва, че в някои случаи може да бъде признато такова право не въз основа на директивата, а директно от Договора за функционирането на Европейския съюз (разпоредбата на чл.21, параграф 1, която пряко предоставя на гражданите на ЕС основното и лично право да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки).

Според съда, за целите на Директивата за упражняването на свободата на движение, понятието „съпруг“, е неутрално от гледна точка на пола и поради това може да обхваща и съпруг от същия пол на съответния гражданин на ЕС.  В същото време СЕС пояснява, че правилата за гражданското състояние, към които спадат тези за брака, са от компетентността на държавите членки. Тоест, те остават свободни да признават или не еднополовите бракове.

Държавите обаче не трябва да възпрепятстват правото на гражданин на ЕС да се движи и да пребивава свободно на територията на държавите членки. Застрашаване на това право съдът на ЕС вижда, ако дадена страна от съюза се позове на законодателството си, което не признава еднополовите бракове и това стане основание, тя да не предостави право на пребиваване на съпруг на неин гражданин. Става дума за хипотеза, при която гражданин на ЕС е сключил брак с гражданин на страна извън съюза и в случая би било нарушено правото на движение именно на гражданина на ЕС, който в конкретното дело е румънецът Коман.

От съда посочват, че в резултат от това различно законодателство, свободата на движение би се оказала различна от една държава членка в друга в зависимост от това как националното право урежда брака между лица от един и същ пол.