"Едно време този площад изправи българи срещу турци и кръв се проля, а днес сме турци срещу турци - не е на добро туй", казва Рамадан Мехмед, пристигнал за възпоменанието в Джебел на 19 май. Вилдан Барямова също бе там.

На 19 май площадът в Джебел е пълен с хора. Това е паметната дата, отключила голямата бежанска вълна към Турция през 1989 г.  „Защо има толкова много полиция пак, също както едно време ?", недоумява 82-годишна старица, застанала до плътния полицейски кордон. „Голям кошмар преживяхме, много млади бяха арестувани без вина, синовете ми ги отведоха посред нощ, прибрахме ги полуживи", казва тя и притихва.

През последните години присъствието на жандармерията е подчертано силно. Заповядано ѝ е да не се допускат размирици и провокации. И има защо - тази година датата 19 май бе почетена в Джебел от два различни митинга - на ДОСТ и на ДПС. Присъстваха и двама турски дипломати – посланикът в София и генералният консул в Пловдив.

„Ти от кои си?", пита ме 80-годишният Рамадан Мехмед, пристигнал от Черноочене специално за случая. „Едно време този площад изправи българи срещу турци и кръв се проля, а днес сме турци срещу турци, не е на добро това. На Балканите всички трябва да сме едно цяло, независимо от името и вярата, другото е бомба със закъснител“, казва той.

Когато Джебел пламнал, из целия Кърджалийски окръг се разнасяли слухове за убити и побоища в милицията, за насила прокудени от страната хора, дръзнали да протестират за рождените си имена. „Нямаше кой да ни каже точната истина, телефоните се подслушваха, беше адско време на неведение и страх", спомня си Рамадан. Той знае, че Дойче Веле, Свободна Европа и Би Би Си са информирали за драматичните събития от онзи далечен май, и че благодарение на тях светът е научил за насилието на комунистическия режим срещу етническите турци в България.

Първият масов протест

Тези три медии тогава излъчват призиви за демокрация и съобщения за протестни демонстрации , насрочени за 22 май. Датата е избрана така че да не помрачи тържествата за Деня на славянската писменост и култура. Държавна сигурност, която е знаела за подготовката на въпросните протести, дни преди това арестува в Джебел водача на местната съпротива срещу „Възродителния процес“ Исмет Панишев-Паниша.

Текат и безсрочните гладни стачки на над 100 души от квартал „Изгрев“. На 18 май умира Местан Агата, един от най-почитаните възрастни турци в района. Междувременно всички жени от квартала на арестувания Исмет Панишев са в мълчалива обсада около участъка на милицията – с цел да нахлуят вътре, ако се разбере, че го малтретират. Но на 19-и сутринта Паниша е върнат у дома му.

Участникът в събитията Бахри Юмер, който днес е кмет на града, много пъти е разказвал за случилото се в онези дни: „През цялата нощ обикаляхме по къщите в Джебел и околните села да убеждаваме, че всички трябва да почетем погребението на Местан Агата. Това беше само претекст да се струпаме масово на едно място“, спомня си Бахри. На 19 май 1989 г. в центъра на града се стичат над 10 000 души. Организаторите научават, че войската и милицията са получили заповед да стрелят на месо и затова нареждат след погребението всички да се приберат по домовете си.

„Същата нощ Джебел бе блокиран. От всяка къща се чуваха писъци, извеждаха поне по един човек с побой, а в участъка пак ги биеха. После ги изхвърляха по улиците“, разказва очевидецът Бахри. Много от малтретираните получават сърдечен удар, други са тежко ранени, а на лекарите е забранено да оказват помощ на пострадалите.

В онзи смутен ден е експулсиран Авни Велиев - председателят на създаденото по онова време правозащитно Дружеството за подкрепа на Виена-89. Това е първият масов мирен протест на турците в България с единственото искане – незабавно да им бъдат върнати имената. На 20 май въстава Североизточна България – Пристое, Каолиново, следват Дулово, Езерче, Медовец. Убити са 8 души. Бойко Борисов по онова време е командирован в Каолиново да помага за опазването на реда.

Въведеното военно положение в етнически смесените райони замразява живота там – милиция и части на Вътрешни войски блокират всички пътища, институции, болници. Продължението на тази история се пише от българските интелектуалци – правозащитници и дисиденти.

След кървавата разправа с протестиращите „покръстени“ турци, на 21 май 1989 г. България отваря границите си - за „Голямата екскурзия“, както я наричаха поддръжниците на комунистическия режим. Границите са отворени и „враговете на народната власт и генералната линия на партията“ са експулсирани насила. Огромни опашки се вият пред паспортните звена на МВР, от ДСК вложителите изнасят спестяванията си с чували, имоти се продават на безценица. Етническата чистка и бежанската вълна към Турция са последвани от обезлюдяването – над 320 000 души се отправят към Капитан Андреево.

„Границите сега са широко отворени и да знаеш - от Джебел тръгна свободата – за туристите, за гурбетчиите и емигрантите … Но тази чудна земя не бива да опустява, а трябва да гъмжи от народ, но единен“, обобщава бай Рамадан, приседнал в края на горещия площад. Иска му се на тази дата тук да са заедно и турците, и българите, защото „и те плакаха, когато ни сменяха имената и ни гонеха оттук“. Не му харесва, че на този ден пак има два митинга и двама мюсюлмански духовници, които от името на две партии зоват за единение, но от различни трибуни.

http://www.dw.com