Съботните вестници информират за подписката на БСП за спиране на сделката между чешката ЧЕЗ и българското дружество "Инерком".

"Комисията за ЧЕЗ има добър резултат и не е ялова. Правителството е знаело, че има такава сделка. Нашата позиция е, че държавата трябва да се намеси. "Инерком" не отговаря за изискванията в това да имаш определен дял и определен капитал", аргументира се Нинова. Тя смята, че в резултат на работата на комисията е променен законът за енергетиката и държавата вече има по-голям контрол върху бъдещи сделки. (бел. ред. законът, който позволи на КЕВР да се произнася по такива сделки, е с вносител "Обединените патриоти")... Лидерът на левицата поиска и оставката на управителя на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев, тъй като оттам са обещали подкрепа на "Инерком" в изпратено писмо до собственика Гинка Върбакова, но са отказали да го покажат на депутатите..." - в. "Дневник".

"Случаят с продажбата на ЧЕЗ е нагледен пример за начина, по който работят институциите. Работата на службите също е пример за това. Тогава какъв е смисълът да финансираме тези служби, при положение че не сме получили информация за това кой стои зад тази сделка и откъде идва финансирането. Това заяви председателят на временната комисия за ЧЕЗ Жельо Бойчев (БСП) от парламентарната трибуна.

След два часа дебат вчера Народното събрание (НС) прие почти единодушно доклада на временната комисия за ЧЕЗ, макар повечето от депутатите да не одобриха нейната работа. "За" гласуваха 148 души, а други 26 се въздържаха. Нито един от народните представители не гласува против. Временната комисия и службите изчистиха името на собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова. "Остава да поискаме становище на Светия синод и можем да я канонизираме", коментира Пламен Христов от "Воля" и добави, че накрая "всички ще плеснем с ръце и ще се прегърнем". От БСП обаче заявиха, че "Инерком" няма капацитет да управлява дружество като ЧЕЗ, а не се знае и с какви пари ще купят електроразпределителното предприятие. Като хабене на време и излишен разход на средства определи работата на комисията Рамадан Аталай от ДПС. Според него докладът за работата на комисията е манипулативен, а изводите и препоръките от него - твърде спорни. Председателят на енергийната комисия в НС Делян Добрев (ГЕРБ) заяви, че ще подкрепи документа, но с особено мнение. "Нямаше смисъл от тази комисия, но ние ви подкрепихме в създаването й и в избора на председател. Тя излезе ялова", заяви той..." - в. "Сега".

"Председателят на БСП Корнелия Нинова си позволи да излъже българските граждани. Това каза на брифинг в парламента Галя Василева от ГЕРБ по повод интервю на Нинова в национална медия тази сутрин. Днес БСП внесе в КЕВР национална гражданска подписка с искане държавата да спре сделката за ЧЕЗ. По думите на Василева в ефир Нинова е заявила, че подписите са събирани само в райони, в които оперира ЧЕЗ. В доказателство на противното от ГЕРБ показаха снимки, на които се вижда, че представители на БСП събират подписи в градовете Велико Търново, Русе, Габрово, Хасково, Стара Загора, Пловдив, Брацигово, Пещера, в които работят дружествата Енерго-Про и EVN. Председателят на Подкомисията за наблюдение на дейността на КЕВР Валентин Николов от ГЕРБ посочи, че следващата седмица комисията ще обсъжда какви да са критериите, по които да бъде осъществена промяната в Закона за енергетиката във връзка с възможността КЕВР да се произнася по казуси като сделката с ЧЕЗ. Николов уточни, че към момента такива критерии не са разписани. Ще търсим смислени решения, които да удовлетворяват обществото и енергетиката, защото всяко едно действие може да породи абсолютно негативно противодействие от гледна точка на арбитражите и да ощетим потребителите, вместо да им помогнем, коментира Николов. За съжаление пак се стига до пиар акции и неща, които не създават продукт и добавена стойност, каза още той по отношение на действията на БСП..." - в. "24 часа".

Отзвукът от европейската среща в София перспективата на Балканите също е сред водещите теми.

"Българският премиер настоява, че стабилността и мирът на Балканите "са много крехки" и че Европейският съюз не бива да оставя геополитически вакуум. "Ако нещо се случи на Балканите, Русия и Турция, както и САЩ, няма да се поколебаят да се намесят", казва той и добавя специално че, "Русия без колебание ще изпрати изтребителите". Това разказва изданието Euobserver от София, където в петък сутринта министър-председателят Бойко Борисов е разговарял с група журналисти в Национални дворец на културата. Описвайки геополитическата ситуация той твърди, че газови проекти, "ще имат въздържаща сила" спрямо дестабилизация от външни фактори и че "Русия, Европа и САЩ ще имат дялове тук". Той подкрепя разширяването на Европейския съюз на Балканите, но и признава, че ЕС си има "много строги правила" по въпроса, поради което страните от района не могат да очакват бърз напредък. "Не съм най-добрият дипломат", казва още импозантният български премиер, допълва изданието, но понякога му се налага да използва уменията си да ръководи българското европредседателство. Той определя като успех току що приключилата среща на върха, която нарича "емоционална и важна за Западните Балкани. Борисов описва, че "до вчера лидерите дори не се познаваха много добре" и че по време на дискусиите имало "много емоционална" размяна на думи между френския президент Еманюел Макрон и холандския премиер Марк Рюте, от една страна, и албанския премиер Еди Рама, от друга. В разговора били отправени критики за това как Албания се бори с организираната престъпност и корупцията, поради което е притеснително сега да се започват преговори със страната за членство..." - в. "Дневник".

"Опасения заради върховенството на закона и корупцията плюс умора от разширяването доведоха до това, че шестте страни не получиха много от срещата на върха в София. Продължавайте да чакате на опашката, но не очаквайте вратата да се отвори скоро. Това беше посланието, отправено вчера към шест балкански държави, надяващи се да се присъединят към ЕС. Шестте бяха поканени на срещата на държавните и правителствените ръководители от ЕС в София като жест, с който да бъде потвърден техният път към членство в ЕС. Вместо това на срещата на върха изпъкнаха разделенията за това дали блокът може да се справи с по-нататъшно разширяване в обозримо бъдеще или не. ЕС има голямо желание да предложи стимули на шестте държави предвид тревогата от възможна нестабилност и нарастващата роля на Русия в региона. Комисарят по разширяването Йоханес Хан неколкократно е казвал, че ЕС би трябвало да "изнася стабилност" в региона, за да избегне "внасянето на нестабилност"." - в. "Дневник".

"Като "важна" и "историческа" - така определи срещата ЕС - Западни Балкани, която се проведе в София преди ден, министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова в "Панорама" пред БНТ. Всеки дойде със своите очаквания, със своите приоритети, всеки вижда резултатите от своята гледна точка, обясни Павлова и допълни, че може да обобщи резултатите в няколко категории с по една дума. "За българските граждани е първото ми обобщение - самочувствие. За българите, за България това е самочувствие, че сме достоен пълноправен член на ЕС, че нашия глас има значение и ни чуват. За правителството - безспорно признание за правителството и лично за премиера Борисов. За Западните Балкани това е надежда и оптимизъм за техния път напред. За лидерите - обединение. Лидерите си тръгнаха от София по-обединени." Министър Павлова обясни, че срещата ЕС - Западни Балкани е имала една много важна цел - да се препотвърди европейската перспектива и по думите ѝ тя е "категорично препотвърдена от 28-те". "Първият пробив, първият успех е това, че всички заедно бяхме на една маса, говорихме обсъждахме - за едни имаше възстановяване на диалога, за други - отворихме диалога и започнаха да си говорят." Тя припомни, че само преди година темата за интеграцията на Западните Балкани не е присъствала в дневния ред на Европа..." - в. "Труд".

"Безспорен успех на срещата на върха ЕС - Западни Балкани е, че се състоя в София, 15 години след Солунския процес. Не беше добре, че заключителният документ беше подписан само от лидерите на държавите членки и някак между другото беше подкрепен от останалите лидери на страните от Западните Балкани. Така вицепрезидентът Илияна Йотова коментира пред журналисти в Прага, където е на посещение по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, форума в българската столица на 17 май. Подкрепям изцяло решението на българското правителство основният политически приоритет да бъдат Западните Балкани и тяхната интеграция, подчерта тя. Това, по думите й, е в интерес на България, защото е по-добре да имаме за съседи страни - членки на ЕС. Приоритетът е рисков, но срещата на върха в София стана, подчерта вицепрезидентът. Йотова оцени като положително, че се е заговорило за партньорство в Европа, но в същото време според нея има крачка назад от стратегията на ЕС, приета преди няколко месеца и предвиждаща политическо разширяване по посока Западните Балкани. Вчера във всички изявления, обясни вицепрезидентът, както и в официалния документ разширяването беше заменено с думата "партньорство", нямаше достатъчно конкретика. Аз очаквах по-амбициозен документ, а в програмата, която го придружава, бяха записани конкретно два инфраструктурни проекта - т.нар Синя магистрала и магистралата на мира, свързваща Ниш с Прищина, уточни тя. Минус било, че конкретно не се споменават Коридор 8 и други проекти. Освен това нямало обвързаност на проектите със следващата финансова рамка на Съюза, т.е. няма да бъде записано в нея колко пари ще са необходими за Западните Балкани..." - в. "Стандарт".

"Министър-председателят Бойко Борисов проведе двустранни срещи с лидери на държавите от Западните Балкани след откриването на Виенския икономически форум в София, съобщиха от правителствената информационна служба. Премиерите на Сърбия, Република Македония, Черна гора, Албания и Косово - Ана Бърнабич, Зоран Заев, Душко Маркович, Еди Рама и Рамуш Харадинай, бяха единодушни, че вчерашната среща с лидерите на ЕС е дала силна подкрепа от страните членки за европейската перспектива на Западните Балкани. Лидерите благодариха за усилията на България и за личната ангажираност на министър-председателя Бойко Борисов за поставянето на дълго отлаганата тема "Западни Балкани". По време на разговорите беше дадена положителна оценка на резултатите от Срещата, а Софийската декларация бе определена като добра основа и предпоставка за необратимостта на европейския път за страните. На срещата между премиерите Борисов и Бърнабич фокусът на разговора беше поставен върху значението и ефектите от осъществяването на проектите за свързаност на Балканите. Посочено бе, че новата инфраструктура, транспортните коридори и добрата дигиталната свързаност са от ключово значение не само за шестте страни от региона, но и за развитието на целия континент. Възможностите за реализирането на проектите беше обсъдено и с премиера на Косово Рамуш Харадинай. Министър-председателят Борисов акцентира върху това, че свързаността, добрата икономика и повишаването на стандарта на живот за хората в региона ще донесе и мир. "Спокойствието на Балканите е изключително важно за Европа и всички ние трябва да работим за разбирателството между отделните народи", каза Борисов. Той посочи и че на Балканите няма малки и големи държави и най-важно е да се повиши БВП на целия регион. "По това се определя колко сме добри", допълни българският премиер. "България е пример за нас и ние следваме това, което правите", каза Рамуш Харадинай. По време на среща между Бойко Борисов и министър-председателя на Република Македония Зоран Заев беше посочено, че подписаният между страните ни договор за добросъседство през миналата година е стимулирал интереса и процеса на изграждане на доверие към региона." - в. "Стандарт".

Отношенията между потребителите и топлофикациите също са сред темите на всекидневниците.

"Не е възможно да има индивидуални договори между потребителите и "Топлофикация София". Това заяви енергийният министър Теменужка Петкова, предаде Инвестор.бг. Според нея всички анализи сочели категорично, че не може да се сключват индивидуални договори между клиентите и "Топлофикация София", тъй като това не решавало проблема с отменената от съда формула за сградна инсталация. Работна група, в която участват експерти от Министерството на енергетиката, потребителски организации, "Топлофикация София" , Столичната община и Техническия университет тепърва ще обмисля как да бъдат елиминирани недостатъците на методиката, по която сега се изчислява сградната инсталация. За такава комисия се заговори преди седмици, но тя още не се е събрала на първото си заседание. Върховният административен съд (ВАС) отмени формулата за сградна инсталация в средата на април, а в началото на май Министерството на енергетиката обжалва това решение. От ведомството обясниха този ход с желание да не бъде създаван хаос в периода, в който се изготвят изравнителните сметки за парно и топла вода. Преди месец след заседание на парламентарната комисия по енергетика Теменужка Петкова обясни, че ще се търси балансирано решение по казуса със сградната инсталация, а не "действия на пожар" и увери, че правата на потребителите щели бъдат защитени." - в. "Сега".

"Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ) в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Това се казва в Тълкувателно решение на Гражданската колегия на Върховния касационен съд във връзка с текстове от Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването. В противоречивата съдебна практика, поради която е образувано тълкувателното дело, се застъпват три становища по отношение на първия поставен въпрос по делото - кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение - собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване? Според първото становище винаги собственикът или титулярът на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот по силата на закона дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди. Според второто, освен собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, са носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Според третото реалният ползвател на топлинна енергия за битови нужди на вещно или на облигационно правно основание е клиент на топлинна енергия и дължи заплащането на цената й на топлопреносното предприятие. Върховните съдии приемат за правилно второто становище. В мотивите си пишат, че присъединяването на жилищни сгради към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор. В това си качество на клиенти те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие и дължат цената на доставената топлинна енергия. В тълкувателното решение се посочва, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди за целия имот, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор не бъде сключен, двамата бивши съпрузи дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността." - в. "24 часа".

Съдържанието на тази публикация не бе открито.