Първите астронавти, които стъпиха на Луната през 60-те и 70-те години на миналия век бяха обсипани с лунен прах, който се залепваше за скафандрите им при всяко излизане навън. 40 години по-късно австралийският физик Брайън О Брайън откри връзка между прилепчивостта на праха и ъгъла на Слънцето в момента на излизането на астронавтите, съобщи сайтът "Спейс".
Резултатите показват, че лунният прах е много по-прилепчив по обед, отколкото сутрин, когато са излизали астронавтите от "Аполо".
Електростатичните адхезивни сили на лунния прах отслабват с намаляването на слънчевата светлина. Създаденият от О Брайън модел разкри, че прилепчивостта на праха, когато Слънцето е под 45 градуса, може да се дължи на други сили, вероятно на механичните свойства на прашинките.
О Брайън е един от седмината учени, избрани от НАСА да осигурят инструменти за експеримента за отчитане на праха през мисиите Аполо 11,12,14 и 15. От 1963 г. до 1968 г. той е работил в университета "Райс" в Хюстън. БТА
Резултатите показват, че лунният прах е много по-прилепчив по обед, отколкото сутрин, когато са излизали астронавтите от "Аполо".
Електростатичните адхезивни сили на лунния прах отслабват с намаляването на слънчевата светлина. Създаденият от О Брайън модел разкри, че прилепчивостта на праха, когато Слънцето е под 45 градуса, може да се дължи на други сили, вероятно на механичните свойства на прашинките.
О Брайън е един от седмината учени, избрани от НАСА да осигурят инструменти за експеримента за отчитане на праха през мисиите Аполо 11,12,14 и 15. От 1963 г. до 1968 г. той е работил в университета "Райс" в Хюстън. БТА