За да се опитат да разберат как точно мозъците на неандерталците се различават от нашите собствени, учените планират да отгледат мини неандерталски мозъци в лаборатория, съобщава IFLScience.

Откакто знаем за неандерталците се спори какви са били технита когнитивни способности. През по-голямата част от 20-ти век се приемаше, че тези хоминини, живяли в пещерите, не са били особено умни, а думата "неандерталец" дори се превръща в синоним на "тъп".

Но през последното десетилетие се наблюдава бавна, но стабилна промяна в това мнение. Археолозите откриват, че неандерталците вероятно са били сложни същества, които са участвали в символични дейности, включително погребения на мъртвите си, боядисвали телата си, изработвали за инструменти и евентуално дори са рисували по пещерите си дълго преди съвременните хора да стъпят в Европа.

Сега група генетици под ръководството на проф. Сванте Паабо (Svante Pääbo) възнамерява да отгледа мозъчен органоид от стволови клетки, в чийто геном ще бъдат поставени няколко гени от неандерталци, които влияят върху развитието на мозъка и работата на невроните.

Изследователите планират да въведат няколко гени в ДНК на стволовите клетки на Homo sapiens, като използват технологията за редактиране на генома CRISPR и ще насочат тези стволови клетки към развитието на мозъчни клетки - неврони. В резултат на това учените ще получат мозъчни органоиди - малки клъстери клетки, напомнящи фрагмент от истинския мозък.

Учените възнамеряват да проследят как ще се държат отчасти неандерталските органоиди, дали гените ще повлияят на скоростта на растеж на клетките и образуването на връзки между тях, върху скоростта на невронните сигнали.

"Въз основа на досега наличните данни е невъзможно да се каже, че съдбата на неандерталците е толкова печална в сравнение със съдбата на нашия вид, поради различия в мозъка, но това, че идеята е много съблазнителна" - заяви Паабо.