Измислената в Китай игра го се смята за по-трудна от шаха, а 18-кратният шампион Ли Се-дол от Южна Корея беше най-големият ѝ майстор през последното десетилетие. Поне докато AlphaGO, приложение на невронната мрежа Google DeepMind, не го победи през 2016 г. За тази година в "Байду" - китайският "Гугъл", най-рязко се увеличиха търсенията на фразата "изкуствен интелект".

Тази новина предизвика няколко кризисни срещи на китайското ръководство. Две години по-късно европейски учени и американски политици се опасяват, че в международната надпревара на изкуствен интелект най-добрата стратегия може да се окаже китайска, а Пекин ярко да изпъкне сред всички играчи само за 15 г. – дори пред сегашния лидер Съединените щати. Само за последните няколко седмици бяха обявени инвестиции в сектора в размер на стотици милиони долари.

Колко основателни са тези опасения и какво означават те за Европа? "Дневник" потърси отговор в разговори с експерти и научни изследвания.

Способностите за преувеличени... засега

Последният "План за развитие на изкуствения интелект" в Китай е от 2016 г. Заложените в него цели са достатъчно красноречиви. Секторът - сега с продукция на стойност около 2.3 млрд. долара (около 15 млрд. юана), трябва да се разрасне десеткратно до 2020 г. и да достигне нивото на развитите страни. До 2025 г. стойността трябва да е около 60.3 млрд. долара и китайската индустрия да е водеща сила в някои раздели на изкуствения интелект. До 2030 г. със 150.8 млрд. долара Китай трябва да е "главен център" в целия сектор на базата на инвестиции и собствени иновации.

"Свързаните браншове" (в които изкуственият интелект присъства по-слабо) трябва за същите периоди да достигнат съответно 150.8 млрд., 754 млрд. и 1.5 трлн. долара. Междувременно само до 2020 г. според същата Китай трябва за няколко години да е създал 100 хил. индустриални робота и количествено да стане водещата сила в бранша.

Планът не прави оценка за глобалната стойност на сектора, но според изследване на "Маккинзи" тя се очаква да достигне 126 млрд. долара през 2025 г.

Дали т.нар. план "Китай 2025", включващ тези цели, е реалистичен? "Китай настъпва в тази зона", каза за "Дневник" Рияд Шелали - френски учен, който от три години работи в университета в Нанджин и консултира правителството в областта на изкуствения интелект. "Колко е реалистично не зная, но се полагат много усилия. Заделят се огромни средства. Навсякъде има институти за изкуствен интелект, реклами, spin-off компании."

Същевременно "способностите на Китай в изкуствения интелект са приблизително наполовина на американските" в момента, сочи скорошен доклад на Джефри Динг, изследовател в Института за бъдещето на човечеството към Оксфордския университет, със заглавие "Да дешифрираме мечтата на Китай за изкуствен интелект". Динг предупреждава, че повечето новини за успехи, които идват от Китай, често са преувеличени, и се аргументира със специално разработен от него индекс: азиатската страна води единствено по обема данни, достъпни за машинно самообучение.

Да дешифрираме мечтата на Китай за изкуствен интелект (на английски)

Китай може да навакса чрез рекордни инвестиции в стартъп сектора, усъвършенстване на технологиите, алгоритмите и бизнеса с изкуствения интелект, продължава докладът. Компании и университети работят, за да привлекат висококвалифицирани кадри и учени и то не само сред диаспората от изследователи с китайски произход (около 400 хил. души по данни от текста; броят обаче включва и изследователи, които не се занимават с технически науки).

Според Шелали този процес е вече факт. "Вече се случва. Ето ме, тук съм." Според учения, който ръководи в Нанджин изследователски екип, свързващ изкуствения интелект с роботиката, Китай вече постоянно привлича кадри на различни нива, "дори ученици", "много млади и по-възрастни" кадри. Попитан от "Дневник" колко реалистично е Китай да постигне желания напредък на базата на неговите анализи, Джефри Динг отговаря: "Трудно е да се каже. Много ще зависи от технологичните промени. Един от големите въпроси е дали полето на изкуствения интелект ще се задвижва от фундаментални иновации в теорията или постепенно в прилагането (на сегашните технологии)."

Инвестиции и партньорства за милиарди

Ранните сигнали за ролята на изкуствения интелект в Китай не закъсняват. Два водещи университета - Пекинският и "Цинхуа" - сключиха партньорства с два от местните технологични гиганти - "Байду" и платформата за онлайн търговия "Алибаба" - и набраха стотици милиони долари в общи фондове за научни изследвания. В разговора си с "Дневник" Динг дава още един пример - през февруари университетът в Чончин създаде институт за изкуствен интелект в сътрудничество с iFlytek - китайска компания, направила немалко пробиви в разпознаването на глас. "Сега повечето от таланта в областта е в корпоративния свят - както в САЩ, така и в Китай. И както учени от "Гугъл" преподават почасово в Станфорд, така и Китай се опитва да ангажира таланта си от бизнеса в академичните среди." Част от новия модел, който променя и образованието, беше и наскоро появилият се първи учебник по изкуствен интелект за гимназисти."Байду", която притежава най-голямата китайска търсачка и разработва изкуствен интелект, започна да го прилага в услугите си, за да изчиства (по думите на изпълнителния си директор Робин Ли) "непочтено съдържание и да ограничи обема на развлекателните клюки във фийда си." "Байду" миналата седмица обяви, че е набрала за дни близо 1.9 млрд. долара за новосъздадена компания, която чрез изкуствен интелект ще предоставя краткосрочни заеми и инвестиционни услуги. Именно този сектор поради слабата финансова и банкова индустрия в Китай е сред причините за бума в технологиите за лицево разпознаване, разказват за Quartz представители на една от най-ценните стартъп компании в света SenseTime. Тези технологии донесоха на компанията, създадена през 2014 г., пазарна капитализация от 3 млрд. долара.

Третият гигант в технологиите, "Тенсент", паралелно с "Алибаба" допринася за създаването на система на "социален кредит", която ще преобрази обществото. Трите компании, известни със съкращението BAT, се съгласиха да споделят данни за целите на проекта (предоставяни често доброволно от китайските потребители) в рамките на публично-частното си партньорство с Пекин.

Мотивите на Китай за тези стремглави инвестиции са икономически, отбелязва в доклад от 2017 г. "ПрайсУотърхаусКупърс". Ползите за Китай от изкуствения интелект дългосрочно са значителни – 26% ръст на БВП, автоматизация на 51% от работната сила (а населението се очаква да започне рязко да застарява през следващото десетилетие).

Моделът на социално управление обаче, смята Динг, може да се промени заради широкото внедряване на изкуствения интелект... в обществените услуги, здравеопазването, правосъдието, сигурността. Трябва да се наблюдават внимателно системите за "социален кредит", но и ролята му в поддържането на социалната стабилност, продължава авторът.

Китайското Министерство на обществената сигурност според няколко китайски и американски издания изгражда най-голямата в света база данни за разпознаване на лица (нужна от съображения за сигурност) и експериментира с техники за наблюдение в уйгурския район Синцзян. Динг смята, че успехът на Китай в сектора "би предоставил модел на "силен авторитаризъм", който може да се хареса на други държави" (той обаче добавя, че страната може и да допринесе за световните етични норми – вътрешният дебат в сектора е започнал). Достъп до тези технологии имат и военните - Ли Дейи, директор на Китайската асоциация за изкуствен интелект, е генерал-майор в Националноосвободителната армия.

Под зоркото око на САЩ

Китайското ръководство открито подкрепя придобиванията на компании с добри чипови технологии за изкуствен интелект, каквито са Intel, Nvidia и Qualcomm. Страната обаче поставя технологичния трансфер като условие за достъп до пазара и държи вратата "полуотворена" – ограничава изтичането на данни извън Китай, а приветства прилива на знание и кадри. В резултат "Интел" и "Куалком" например, ангажирани в интензивна развойна дейност в Китай, извършват задължителния за този пазар обмен с местни партньори. Отвъд налагането на вносни мита за китайска технология според "Ройтерс" Тръмп обмисля да забрани този обмен, за да спре сътрудничеството в изкуствения интелект.

Може ли това да попречи на Китай? Рияд Шелали е скептичен. "Трудно е. Науката няма граници. Когато дадено изследване се публикува, всеки може да го ползва. Не съм сигурен, че затварянето на граници ще помогне... Вече сме в глобална икономика, която произвежда стоки, но и управлява знание. За трансфера на технологии не знам, но на знание не можете. Имате ли знание, има стъпки, за да направите и другите неща."

Освен това ползата от трансферите далеч не изчерпва възможностите на Китай – местни гиганти и стартъп компании "еднорози" (с оценка над милиард долара) се конкурират с международни имена в "интелигентните" чипове като Nvidia, а някои оценки дават на мобилните чипове на Huawei по-добро качество от тези на "Епъл" .

А Европа?

Въпросът "Къде е Европа?" е не по-малко тревожен в Брюксел и няколко други столици на Стария континент, отколкото в случая с бъдещето на мобилните мрежи. Еврокомисията обаче години наред често се опитваше да тича след събитията и да се ограничава например до ролята на китайските инвестиции в европейската сигурност.

В представения от Европейската комисия в сряда проект на следващата многогодишна финансова рамка 2021-2027 г. за първи път има конкретна програма "Цифрова Европа", която ще разполага с над 9 милиарда евро, съобщи еврокомисар Мария Габриел. В съобщението се казва, че ще има над 28 милиарда евро, или двойно увеличение на бюджета в цифровата сфера до 2027 г.

Миналата седмица еврокомисията одобри фонд от 1.5 млрд. евро до 2020 г. за развитие на изкуствения интелект. В Китай подобни суми се инвестират на местно ниво - през 2016 г., преди доклада на Държавния съвет, правителството на град Тиендзин обяви 5-милиарден фонд за поддръжка на индустрията, и то преди централните власти в Пекин да са задали насоката.

"Много неща, свързани с изкуствения интелект, всъщност са се родили в Европа", обяснява Рияд Шелали. "Европа е много силна в създаването на знание, но много слаба в превръщането на знанието в продукт." За него програми като "Хоризонт 2020" за научни изследвания звучат много добре, но това не е достатъчно. "Европа не е обединена, всеки гледа от своето ъгълче, а (европейските институции) не настояват (за промяна). Може би преди 2-3 г. Франция започна своя стратегия, но тя е твърде малка страна. Трябва и европейско усилие с подобаващо финансиране. Ако това не се направи в близко бъдеще, Европа ще остане доста назад."

"Европа може да се състезава с Китай по два показателя за изкуствен интелект: хардуер и талант, но сериозно изостава от Китай в другите два показателя: данни и търговска екосистема", каза за "Дневник" Динг. Според него част от проблема е в липсата на рисков капитал, какъвто изобилства в Китай и САЩ, но и че Лондон, Берлин и Париж, изглежда, работят, за да засилят партньорствата между бизнеса и учените, а това е стъпка към промяна.

Спасението "Елис"

В потвърждение на думите на Шелали три седмици преди европейската финансова стратегия Франция обяви 1.5 млрд. евро собствени инвестиции. Кабинетът в Берлин също работи по собствена стратегия, за да избегне превръщането на Германия (по думите на канцлера Ангела Меркел) в "музей на техниката".

На този фон европейски учени съставиха отворено писмо за създаване на европейски институт за развойна дейност в изкуствения интелект, който да задържи талантливите кадри в Европа. Европейската лаборатория за обучение и интелигентни системи (ЕLLIS) трябва да има центрове в няколко страни и да дава работа на стотици компютърни инженери, математици и други експерти.

Отворено писмо за създаване на института Ellis (на английски)

Документът, подписан от влиятелни учени от Великобритания, Германия, Франция, Холандия, Швейцария и Израел, изразява притеснение, че Европа изостава от САЩ и Китай, а кадрите ѝ напускат континента заради шестцифрени заплати зад океана.

Предлага се Германия и Франция да са в основата на ЕLLIS в началото, като целта е институтът да получава по 30 млн. годишно, за да може Европа да прави най-добрите изследвания. "Никоя европейска страна не може да се справи с предизвикателството, отправено от САЩ и Китай, признали стратегическото значение на сектора", казва за "Гардиън" Бернард Шьолкопф, директор на Института за интелигентни системи "Макс Планк" в Тюбинген. Според него Европа може да има "собствен ъгъл" в изкуствения интелект, но не може да си позволи да се задоволи с разработване на етични стандарти и отговори на решения, докато важните открития се правят другаде.

Докато национални и други институции на Стария континент търсят отговорите, изкуственият интелект може да се окаже първата технологична област, в която Китай успешно се превръща в създател на стандарти. Възможността Пекин да спре да догонва, а само да задава ритъма, не е изключена и то във време, в което изкуственият интелект ще промени индустрията, каквато обществата на запад я познаваха досега.