автор: Иво Инджев

Почти повярвах в "световната конспирация". Убеди ме тройната коалиция.

Само при условие, че сегашните управляващи са се наговорили с бъдещите (които вече са планирани), може да бъде намерен смисъл в усилието на правителството да прокара законопроект за събранията, митингите и манифестациите, който би гарантирал тишина и спокойствие на бъдещите управници.

Днешната власт поиска в бъдеще да няма протести около сградите на министерския съвет и парламента с пълното съзнание, че ако прокара тази поправка в закона, плодовете на този властови комфорт ще берат наследниците й в управленските кабинети.

Това е абсурд, защото изглежда като загриженост за удобството на...политическите противници, които се очертават като най-вероятни победители на изборите. Освен ако вносителите на поправките не са получили гаранции, че както и да гласуваме, пак те ще са на власт.

Няма обяснение за напъна на изпълнителната власт да променя законодателството по такава чувствителна тема, свързана с гражданските свободи, освен двете споменати хипотези. И двете звучат безумно, защото противоречат на всичко останало, което изнервените до истерия за запазване на властта си управници правят пред очите на България и света.

Ако ги питате, вероятно ще ви кажат (защото няма как да заявят подкрепа за сегашните си конкуренти за спечелването на нов мандат), че е въпрос на принцип, че не е важно кой управлява, че мислят за България, пък каквото ще да става. Някой да вярва?

Започвам да разбирам главния комисар на МВР Павлин Димитров, който призова медиите да не задават въпроси по случаи, които са „чувствителни". Човекът сигурно е загрижен за психическото здраве на власта, което е условие за сигурността на държавата.

Безчувствеността ми се сломи. Чувствам, че става все по-ненужно да се задават каквито и да било въпроси, в които има логика, ако са насочени към управляващите.

В последния момент те прекрояват изборното законодателство в ъв вреда на опозицията, но очакват да им повярваме, че в (също така) последните дни на властването си самарянски подготвят подаръци на онези, които се готвят да ги изметат от кабинетите им.

Днешната власт толкова много мрази гражданското общество, което стъпка, че е готово да му заложи капани в случай, че утре се опита да стъпи на крака. На принципа : "абе, да мре, да пукне дано"!

Така преминава „световната слава". Какво ли не прави на смъртния одър озлобеният политически труп!