Когато „Iron Maiden“ свириха в обсаденото Сараево

Декември 1994: Сараево е под зловеща обсада, ехтят стрелби, няма ток, нито нормални условия за живот. Но феновете на музиката не желаят да се примирят. Босненски филм разказва за един много специален концерт.

Студен декемврийски ден. Самолетът от Бирмингам каца в Сплит, Хърватия. По план, хеликоптер на ООН трябвало да превози звездите до обсаденото Сараево. Но нещата протичат по друг начин. Минават осем-девет часа - но никакъв хеликоптер не се появява. „Мащабите на войната тогава бяха невъобразими“, спомня си Брус Дикинсън, солистът на легендарната хеви метъл група "Айрън Мейдън".

Накрая пред летището спират няколко ТИР-а на една хуманитарна организация, с които музикантите били превозени до Сараево – без бронежилетки и каски, направо през бойното поле. „Налагаше се да пикаем само по средата на шосето, защото канавките бяха минирани", спомня си басистът Крис Дейл. Това се случва през декември 1994, насред войната.

„По време на войната музиката бе за мен спасение, бягство от реалността и надежда. Всички искахме да правим собствена музика, с която да станем известни. Музиката ни даваше сила. По време на бомбардировките свирехме наши парчета в мазетата“, разказва Мирза Чорич в интервю за Дойче Веле. „Представи си, че всичко, което искаш да правиш, е да свириш, а няма ток. Когато го пускаха, прекарвах цялото си време в свирене.“

За живота на Мирза Чорич и други фенове на музиката разказва документалният филм „Крещи, Сараево!“ на босненския режисьор Тарик Ходжич. „Радиостанциите полагаха много усилия да пускат актуална музика, въпреки блокадата. През двата часа на ден, в които имаше ток, феновете записваха видеокасети с предавания на MTV. Ползвахме всeвъзможни пътища, за да се снабдим с дискове, касети и плочи. След това си ги предавахме един на друг“, разказва Ходжич.

За концерта знаели малцина

На един от малкото запазени плакати от онова време пише само: „18 ч., Брус Дикинсън от „Айрън Мейдън“ в Босненския културен дом“. За концерта знаели малцина. По радиото не го рекламирали, защото било твърде опасно: „Една граната или един снайперист можеха да сложат край на всичко“, разказва във филма Мартин Морис, бивш служител на ООН и инициатор на концерта. Но всички били твърдо решени концертът да се състои, въпреки високия риск.

„Никой от нас не вярваше, че Брус Дикинсън наистина ще дойде в Сараево. Защо ѝ е на една от най-големите хеви метъл звезди да идва в този ад?“, питал се Мирза Чорич. Но Брус Дикинсън наистина дошъл.

От малката сцена Брус Дикинсън истински подгрял публиката. Всички скандирали, пеели, танцували и се смеели. Някой включвал и изключвал единствения прожектор, за да има осветление почти като на нормален концерт. Четири часа свобода. Четири часа без гранати. Четири часа пълно щастие. И ток. „Онази нощ беше като сън“, разказва Мирза Чорич. Концертът вдъхнал сили на много фенове да се занимават и занапред с музика. Групата "Корикс" дори записала албум по време на войната.

„За този концерт и до днес знаят само няколкостотин души: онези, които бяха там, и техните приятели“, разказва режисьорът Тарик Ходжич. Служителят на ООН Мартин Морис открил видео-записите от концерта на тавана си. Така се родила идеята за филма. „Крещи, Сараево!“ от една страна показва грозното лице на войната, а от друга – как всекидневието си тече, напук на всичко.

Източник: http://www.dw.com/bg/

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини