За много хора е по-лесно да обичат безкористните и безусловно верните кучета, отколкото хората. Ново проучване показва, че ние наистина съчувстваме повече на тях, отколкото на хората, а авторите се опитват да обяснят защо, разказва IFLScience.

Изследването е публикувано в списанието Society & Animals.

Изследователи от Североизточния университет в Бостън показаха на 240 студенти вестникарска статия за нападение с бейзболна бухалка. Жертвата, намерена от полицията, е имала разкъсвания, счупен крак и е била в безсъзнание.

В процеса на изследване учените заменят жертвата. В нейната роля поставят едногодишно дете, 30-годишен възрастен, кученце и 6-годишно куче. След това студентите преминават тест за емпатия (способността за съпричастност).

Оказва се, че участниците са еднакво съпричастни към кученцето, кучето и детето, но много по-малко към възрастния.

Въз основа на това учените направиха два извода:

Първо, хората се отнасят към животните като към равноправни членове на семейството. "Те не гледаха на кучетата си като на домашни любимци, а като на "малки деца, покрити с козина" или като членове на семейството такива, каквито са собствените им деца", се казва в проучването.

На второ място, способността за съпричастност вероятно се влияе от възприятието на безпомощността на жертвата. Така че една от възможните причини, поради които един възрастен в тази ситуация предисвиква по-малко съчувствие, може да бъде, че той може би е виновен. Подобно проучване преди това е било проведено от благотворителната медицинска организация на фондация "Харисън". Тя публикува две обяви, в които се иска да се дарят пет евро, за да се спаси Харисън от "бавна, болезнена" смърт. В една от тях Харисън бе куче, а в другата - човек. В първия случай имаше много повече дарения.