Излезе от печат монографията на проф. д-р Иван Христов - „Mare Ponticum. Крайбрежни крепости и пристанищни зони в провинция Хемимонт V-VІІ век”. Книгата ще бъде разпространена в големите книжарници в страната, университетски и музейни щандове за книги. Първият брой от книгата бе дарена за библиотеката на музея Лувър, Франция, съобщи проф.д-р Иван Христов, зам.директор на НИМ.
В монографията издадена от издателство Уникарт на 432 страници проф. Иван Христов разглежда историята на крепостите в крайбрежната зона на провинция Хемимонт през Късната Античност. Добавени са и пристанищните зони, защото тези крепости едва ли биха могли да съществуват без контакта си с морето, осъществяван чрез византийския флот. По някакъв общ белег книгата може да се счита продължение на поредицата „Български средновековни крепости и градове (Градове и крепости по Дунав и Черно море) от която за съжаление през 1981 г. издателство „Г. Бакалов-Варна“ издаде само първия том.
В настоящата книга целите са скромни. Акцентът е само върху Късната Античност и то върху историята на крепостите в крайбрежната зона на провинция Хемимонт. Макар и на пръв поглед извън темата, в текста намира място и описанието на раннохристиянски храмове, построени извън крепостните стени, най-често при известните черноморски острови. Описанието на обектите е плод на целенасочено археологическо проучване на екип на Националния исторически музей в периода 2011 – 2017 г.
Авторът възприема крайбрежната зона като сравнително тясна брегова ивица, маркирана с крепости и по-големи укрепени градски центрове, разположени на полуострови вдаващи се в морето. Тази ивица е ограничена в северната и южна периферия на провинция Хемимонт от планинските масиви на Хемус и днешната Странджа планина. Крайбрежната зона достига навътре в сушата средно до 20 км. По друг начин следва тя да се разглежда на изток към морето, където зоната е отворена за активно корабоплаване и стопанско развитие, зависещо от морето.В структурно отношение книгата съдържа бележки относно: границите на провинция Хемимонт, класификацията на крепостите и пристанищата (пристанищни зони), използването на железни котви в епохата, вида на византийските кораби, морските течения и маршрути, и стоките, плод на морска търговия.
Основната част включва описание на всички известни крепости и пристанищни зони от гр. Обзор до селата Limankoy и Igneada в Република Турция. Акцентирано е върху фортификацията на обектите и наличието (там, където археологическите проучвания са напреднали) на вътрешно застроени структури като храмове, жилищни и стопански сгради. В книгата е намерило място описанието на: късноантичния град при съвременния гр. Обзор (Templo Jovis ?); крепостта на нос Емине;преградна стена „Керемис“ при с. Св. Влас; Месемврия; късноантичен Анхиало;Скафида; Деултум/Девелт през късната античност;крепостта „Горно градище“ при с. Дебелт; ранновизантийския град при полуостров Форос; остров Св. Анастасия; късноантичната крепост на полуостров Атия;крепостта Акра;ранновизантийският град на полуостров Хрисосотира; Созопол; старините на остров Св. Кирик; античното селище и средновековен манастир на остров (полуостров?) Св. Тома;селището при устието на р. Ропотамо (Херсонес ?);Вълчаново кале; Крепостта на Маслен нос; Урдовиза ; Кастро- Василико- Царево ; Ахтопол ; Нос Кастридж (Кастрицион ?);пристанищната зона и селище Тиниада- Стагнара- Staniera -Инеада и др.
Настоящето изследване, освен описателния характер, притежава и скромен принос към проучването на специфичната морска култура на населението в крайбрежната зона на Западния Понт през Късната Античност. Тази култура е проявление на по-стари традиции в т. нар. Крайморска зона (Морска Тракия) на Балканите през Античността.
Монографията
