Учени от САЩ и Швейцария установиха с помощта на компютърен модел причината за появата и изригването на супервулкана под парка "Йелоустоун", съобщи Лента.
 
Изводите им гласят, че под калдерата на относително малка дълбочина има мехур гореща магма, който е затиснат като в сандвич от по-студени магмени скали. Тази структура образува горещ мантиен поток, който прониква в земната кора.

През 2014-2015 г. стана ясно, че под Йелоустоунската калдера са скрити два мехура магма на дълбочина 4-14 км и 20-45 км. Учените създали термомеханичен модел, за да определят възможния произход на тези структури.

 
Били извършени десетки експерименти чрез използване на виртуална земна повърхност с размери 1000 км на 300 км. Моделът обхванал период от 7-8 милиона години. Геолозите се поинтересували от поведението на магмата над относително стабилната "опашка" на горещия мантиен поток, който се издига от ядрото на Земята към повърхността ѝ.

В други проучвания, посветени на изригвания на Йелоустоунския супервулкан, вниманието бе фокусирано върху изменения над променливата "шапка" на потока.

Експериментите се отличаваха един от друг по температурата на потока, плътността и състава на скалите в земната кора. Учени от Тексаския университет констатираха, че потокът действително захранва магмено огнище под Йелоустоунската калдера.
 
В компютърния модел образуването на потока започнало от мехура горещ материал с диаметър 160 км в най-широката му част. Потокът се издигнал към земната кора със скорост 4,7 сантиметра годишно.

Учените успели да проследят как се разпределя разтопеният материал в мантията и кората на Земята 210 000 години и два и повече милиона години след образуването на потока.

Оказало се, че 250 000 години по-късно потокът започнал да прониква в земната кора, която впоследствие се разделила на две интрузивни зони. Едната била над границата на Мохоровичич, а другата - на дълбочина 7-15 км.

Седем милиона години по-късно земната кора се отместила на 150 км на югозапад и това довело до охлаждане на интрузивни скали и образуване на мехури магма, разположени един над друг.
 
Между тези огнища има преходна зона от по-студена магма. При това разтопени скали от горния мехур периодично излизат на повърхността. Изображението на сляганията съответствало на онова, при което температурата на мантийния поток превишава обкръжаващата го мантия със 175 градуса Целзий, а кората е с дебелина 80 км.
 
Резултатите от изследването са публикувани в Geophysical Research Letters.