Когато Нийл Армстронг слезе на повърхността на луната, той обяви, че “това е една малка стъпка на човек и гигантски скок за човечеството.”
Но как биха стоели нещата, ако тази малка стъпка бе предприета от жена? Как би бил възприет този скок, във време, в което американската общественост тепърва започваше да осъзнава правата на жените?
Това е фокусът на документалния филм "Меркурий 13", проследяващ съдбата на 13 жени пилоти, отхвърлени от комическата програма на НАСА.
Жените във филма преминали същите тестове за физическа и психологическа пригодност като първите астронавти мъже на НАСА в разгара на космическата надпревара с Русия в началото на 60-те години. В някои случаи, жените, всяка от които опитен летец, са справили по-добре от мъжете, но техните тестове били финансирани с частни средства без одоборението на НАСА.
Докато жените се подготвяли за по-нататъшни изпитвания, които трябвало да включват и полети с реактивен самолет, НАСА отказала да удължи проекта. На мечтата на жените бил сложен край, минали над две десетилетия преди първата американка да полети в космоса.
След премиерата на филма “Скрити числа” през 2016, който разказва историята на три чернокожи жени, борещи се за място в космическата програма на НАСА, "Меркурий 13" предлага още един поглед върху трудностите, пред които са били изправени жените в тази сфера.
Филмът проследява историята на 13 жени и тяхната правна битка пред Конгреса през 1962. Те твърдели, че им е била отказана по-нататъшна подготовка за космически мисии на база сексуална дискриминация.
Случаят им разпали въобръжението на американската публика, но бе отхвърлен от президента Джонсън. Така бе пропусната златна възможност. Русия изпрати първата жена в космоса – Валентина Терешкова, през 1963, печелейки пропагандната битка със САЩ.
Според един от режисьорите на филма – Хедър Уалш, ако САЩ бяха подкрепили 13-те жени от "Меркурий 13", последиците биха били далеч по-големи от просто победа в пропагандната война.
“Всичко щеше да е по-различно. Вече щяхме да сме имали жена президент. Да бъдеш одобрен за астронавт по онова време се възприемаше като върхово постижение. Целият свят е вторачен във вас. Излизате на повърхносттана луната, цялата планета ви наблюдава, всички знаят името ви. Но ако този човек бе жена, нещата щяха значително да се променят. Щеше да се смята за нормално жени да присъства във всички сфери на живота”, казва тя.
Mercury 13 интервюира Уили Фънк, Рея Уолтман, Сара Ратли и Джийн Нора Джесън, участнички в тестовете за космическа пригодност, разработени и проведени от Уилям Ранди Ловлейс, който подбрал първия екип астронавти за тренировъчната програма на НАСА.
Проект Меркурий била първата американска пилотирана космическа програма, която трябвало да изведе Алън Шепърд в космоса през 1962.
Ловлейс бил близък приятел с Жаклин Кокран, чийто пилотски умения я направили известна през 30-те години. Кокран поставила национален рекорд за скорост за жени и участвала в създаването на женско звено във военновъздушните сили, което извършвало небойни полети по време на Втората Световна война.
Кокран и Ловлейс смятали, че жените трябва да имат роля в космическите мисии. Извън договора си с НАСА, Ловлейс стартирал частна конкурсна програма, провеждайки същите тестове, които самият той изобретил за мъже и жени летци.
Джери Коб, която по-късно стана верен защитник на жените пилоти, бе първата преминала космическите тестове, но срещна яростната съпротивата на медиите. "Меркурий 13" показва част от телевизионно интервю от началото на 60-те, което най-добре илюстрира съпротивата, пред която са били изправени жените. В интервюто Коб отговаря на въпрос “защо им е на жените да ходят в космоса”.
Нейният отговор: “А защо им е на мъжете да ходят в космоса? Ако ще изпращаме човек, трябва да изберем най-квалифицирания. В определени сфери жените се справят по-добре, в други – мъжете. Мисля че трябва да заложим и на двата пола.”
Дейвид Сингтън, един от режисьорите на документалния филм In the Shadow of the Moon, посветен на непилотираните американски мисии до луната, обяснява, че той и Уалш първоначално се надявали да включат изборния успех на Хилъри Клинтън от 2016 година във филма.
Клинтън често е разказвала как като тийнейджърка писала на НАСА, с въпрос как би могла да стане астронавт. Тя получила писмо, в което и обяснявали, че “жени не се приемат”. Според Сингтън контрастът между това нейно преживяване и последвалото и президенство би послужил като оптимистичен край на филма.
В крайна сметка тя не успя да спечели изборите.
Никога няма да разберем дали Уалш е права, че ако жена бе стъпила първа на луната, САЩ вече щяха да са имали жена президент. Може би дори жените от "Меркурий 13" да бяха преминали тестовете за пригодност, те отново щяха да бъдат отхвърлени, защото Армстронг и Едуин Олдрин са се справили по-добре.
Но както казва Коб в интервюто си от 60-те: на жените поне трябваше да се даде възможност да опитат.
Източник: theguardian.com
