След броени дни българският алпинист Боян Петров тръгва към поредното си осемхилядно предизвикателство, което включва "джуджето" сред гигантите Шиша Пангма и самият покрив на планетата - Еверест(8848 м ).
При успех това ще бъде поредното българско изкачване на най-високия връх. И въпреки успехите по други планински гиганти, Еверест си остава този, чието изкачване най-силно се помни.
Българските изкачвания
Първото българско изкачване на първенеца е на Христо Проданов в рамките на националната експедиция на 20 април 1984 г. За съжаление алпинистът загива на слизане като се смята, че основната причина за това е късното достигане на върха - около 18 ч. Подробности за случилото се тогава разказва в дневника и една от книгите си друг участник в тази експедиция Людмил Янков, който прави опит да го спаси, в резултат на което губи няколко от пръстите си заради измръзване. Няколко години по-късно той загива в Рила. Наскоро в едно издание бяха публикувани всичките му книги.
Въпреки трагедията с Христо Проданов, няколко дни след него върха достигат и други алпинисти, които са част от националната експедиция - Иван Вълчев, Методи Савов (на 8 май 1984 г.), на следващия ден го изкачват и Кирил Досков и Николай Петков.
Повече от десетилетие по-късно - на 20 май 1997 г. успява да се качи Дойчин Василев.
Двайсет години след първото българско изкачване е подготвена нова национална експедиция, чиято цел отново е Еверест да бъде атакуван. За нея се готви и Боян Петров, но е отхвърлен от състава й заради това, че има диабет. Тогава пръв на върха успява да се качи Петко Тотев - на 18 май 2004 г. Два дни по-късно там са и Николай Петков, Дойчин Боянов и Христо Христов. Последният загива на слизане. След завръщането на експедицията се разбира, че членовете й са настроени един срещу друг, стига се до публични скандали и обвинения. Това е и последната национално финансирана алпинистка експедиция.
Като част от международна комерсиална експедиция през 2009 г. до върха достигат адвокатът Петя Колчева и съпругът й Камен. По-късно Колчева написа и книга от преживяванията си.
Последните успешно опити до момента са на Атанас Скатов, който два пъти достига върха - през 2014 и 2017 г. (Източник на информацията за българските изкачвания е Сандю Бешев. Алпинистът наскоро издаде книгата "Българските върхове" в съавторство с Дойчин Боянов).
Нагоре, нагоре, въпреки опасностите
Както е известно качването на Еверест е цел на не един и двама, в общия случай включени в комерсиални експедиции. Въпреки цялата създадена от тях организация, наемането на носачи и шерпи, ползването на кислород немалко губят живота си на път за върха или на слизане.
Статистиката за изкачванията, събирана от екипа на Himalayan Data base, и цитирана от alanarnette.com, показва, че изкачванията на най-високия връх продължават да се увеличават, смъртните случаи намаляват, а атаките от Тибет също набират популярност. Тъкмо от Тибет е избрал да атакува върха и Боян Петров.
Откакто се води статистика общо 4 833 души са изкачили най-високия сред хималайските първенци като 288 души(173 алпинисти и 115 шерпи) са загубили живота си в това начинание. От всички изкачили някога върха само 208 са го направили без помощта на кислород.
Изминалата 2017 г. беше добра за атакуващите върха като общо 648 са го качили или 61% от всички, които са достигнали височина над базовия лагер. Изкачванията само през 2013 г. са били повече - 658. От всички през миналата година 446 са изкачванията от юг, а 202 от северната страна. Общо шестима загиват - пет от южната страна и един от северната. В данните за починалите се включват и тези, загубили живота си в базовия лагер, както и наетите помощници в експедициите.
От 2010 г. насам се наблюдава трайно увеличение на интереса към изкачванията от Тибет и се очаква все повече алпинисти да се насочат към този подход като основната причина за това е пренаселването на южния подход към върха. В момента разрешителното за изкачване от китайска страна струва 9 500 долара, а това от Непал - 11 хил. долара. През тази година средната цена на изкачване на Еверест от Непал е 41 500 долара и 38 500 долара от Тибет, показват изчисления, цитирани от алпиниста Алън Арнет.
Кой какъв маршрут избира
По данни на сайта alanarnette.com към момента има общо 20 ясно различими маршрута към Еверест. В общия случай обаче алпинистите се насочват по двата основните - от Непал, където е така наречения Southeast Ridge и от Тибет - Northeast Ridge.
Ползването на други маршрути обикновено се прави от идващите нови поколения алпинисти, които искат да открият нови предизвикателства в подхода към гиганта. Всички от тези 20 трасета са качени поне веднъж, само две остават засега извън тази статистика - директния маршрут нагоре, известен като East Face както и Fantasy Ridge или East Ridge.
За предимства на южния маршрут се смятат красивия преход до базовия лагер, лесният достъп до селцата, където катерачите могат да възстановяват силите си преди да тръгнат за базовия лагер, възможността хеликоптер да дойде на помощ до височината на лагер 2( 6 400 м), по-топлото време и по-слабите ветрове в сравнение с подхода от север. Проблемите по това трасе са нестабилността при прехода по ледопада Кхумбу, голямото стълпотворение от катерачи, преминаването през острия като нож траверс Cornice и по-дългото качване в нощта на атаката.
Южният маршрут е изкачен за първи път от новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тензинг Норгей през 1953 г., те са включени в състава на британска експедиция.
Предимствата на северния маршрут включват достъп с автомобил до базовия лагер, по-слабото стълпотворение, по-лекото трасе до около средата на маршрута, по който са разположени височинните лагери, по-късото трасе в нощта на атаката. Недостатъците на този подход включват по-ниски температури и по-силни ветрове, необходимостта лагерите да са разположени на по-голяма височина, по-големи технически трудности заради хлъзгави и нестабилни скали, никаква възможност за помощ от хеликоптер.
По северния маршрут има няколко опита за достигане на върха през 20-те и 30-те години на миналия век. Най-известният от тези опити, пи това с неясен резултат, е този на Джордж Малъри и Ендрю Ървайн. Ако се приеме, че те са успели, то тяхното изкачване е с 29 г. по-рано от това на Хилари. Смята се, че първото успешно изкачване е на китайска експедиция през 1960 г. Върхът от тази страна обаче е бил на практика затворен за чужденци между 1950 и 1980 г., което е направило невъзможни повече опити за атака. Този маршрут започва да набира популярност в средата на д0-те години.