Повечето родители признават, че отглеждането на деца е трудна работа, но са категорични, че усилията си струват. Да си на друго мнение, е немислимо, и все пак има жени, които съжаляват, че са станали майки. Три жени разказват какво е усещането тайно да ти се иска да не беше раждала.

Рейчъл

“Ако можех да върна времето назад, нямаше да имам деца”, казва 50-годишната Рейчъл.

Тя има три деца – най-малкото на 17. Голяма част от живота си прекарала като самотна майка и именно тогава суровата реалност се стоварила върху и.

“Имаше моменти, в които не се чувствах достатъчно зряла да нося отговорност за някой друг, за някое малко създание, напълно зависимо от мен”.

“Това бе един безкраен цикъл, в който поставяш бутилка с мляко в устата на бебето, и храната излиза от другия край. По какъв начин това би могло да се окачестви като забавно?”

“През цялото време ми се искаше да започна да крещя. Ако имате майчинско чувство – страхотно, това е всичко, което сте искали, но ако не се чувствате по този начин – се оказвате в капан.”

Рейчъл признава, че навремето не се замисляла особено как раждането на деца ще се отрази на живота и.

“Чувствам вина, да призная всичко това, защото страшно много обичам децата си”, казва тя.

“Ако усещате, че не сте добра майка, вината ви преследва навсякъде, никога не изчезва и непрекъснато се питате дали децата ви знаят.”

“Смисълът не е в това да се откажете от живота, от свободата си, в името на техния живот. Но подобно признание се прави трудно, защото хората смятат, че не сте добър човек.”

Рейчъл се притеснява да не би жените, които се чувства като нея да бъдат подложени на унищожителна критика.

“Чувствах се самотна. Живеех с усещането, че нещо не ми е наред. Ако тогава имах възможност да говоря за това и бях срещнала разбиране, щеше да ми е много по-лесно да се справя с майчинството.”

Доколко разпространено е това явление?

Невъзможно е да се каже колко жени се чувстват по същия начин, защото малцина се осмеляват да говорят открито по темата.

Но изследване, проведено от YouGov през 2016 в Германия откри, че 8% от общо 1 200 участници съжаляват, че са станали родители.

През 2015 израелският социолог Орна Донат публикува изследване с жени, от които всички заявили, че съжаляват, че са станали майки. Тя описва “желанието да върнеш времето назад” като “неизследвано майчинско преживяване”.

Жените, които съжаляват, че са станали майки, са категорични, че не се касае за следродилна депресия.

Алисън

“Преди малко видях едно щастливо семейство, с къща с градина и деца, които бързаха за училище – истинска приказка”, казва тя.

Алисън е осиновена, като дете си мечтаела когато порасне да има свое собствено семейство.

Едва когато на бял свят се появил първият и син, тя осъзнала, че не са я обзели майчински чувства.

Отчаяно искала да се измъкне от вкъщи и от новата си роля, затова се върнала на работа едва 6 месеца след раждането.

“Понякога го поверявах на грижите на детегледачка, за да мога да отделя един ден само за себе си.”

“Не че не исках да прекарвам време с него, но не знаех какво да правя, не ме биваше в измислянето на игри.”

Понеже не искали синът им да е сам, Алисън и съпругът и създали още едно дете. Сега и двете момчета са в университета.

Тя обаче признава, че ако знаела нещата, които знае сега, никога не би станала майка.

“На първо място винаги са нечии други нужди и желания. Мантрата през следващите поне 2 десетилетия е “ако някой друг е щастлив, значи и аз съм щастлива”, което е леко дразнещо на моменти”, казва тя.

Алисън съжалява за изпуснатите възможности за по-добра кариера, но подчертава, че обича децата си. Според нея жените не говорят по темата от страх, че ще бъдат съдени от околните.

“Не искат някой да ги определи за егоистични. Общоприетото схващане, че ако не сте искали да имате деца, значи сте лоша майка.”

Джой

Джой, която родила дъщеря си преди 20 години, съвсем рано осъзнала, че не иска да бъде майка.

“Всички говорят за момента, в който ти подават детето и за онази безумна, неописуема любов, която преминава през теб. Аз не усетих нищо подобно. На мен ми изглеждаше като огромна отговорност”, казва тя.

Джой не успява да погледне назад, към ранните години от живота на дъщеря си, с любов.

“Беше много трудно. Предполагам, че всички майки преминават през това, но аз не намирах нищо, което да ми достави удолоствие. Бяха мрачни времена.”

Според Джой на нея и липсва майчината природа, която кара всички други майки да се радват на децата си.

“Дълго време си мислех, че другите майки се шегуват, че нещата не са толкова прекрасни, колкото те ги представят и че някой ден ще ми разкрият истината. ”

“Аз нямах качества да бъда от онази прекрасни, мили, гушкащи майки. Исках да се върна на работа. Исках да продължа кариерата си, да продължа да развивам бизнеса си. ”

Дъщерята на Джой подлагала на съмнение любовта на майка си, защото “аз не се вписвах в социалните норми”, казва тя. “Обичам я, но връзката помежду ни не е сантиментално сладникава.”

Според Джой, ако жените говорят по-открито за чувствата си, натискът върху тях да станат майки няма да е толкова силен.

“Би било страхотно, ако жените можеха да бъдат откровени със себе си. Ако за тях да имат деца и семейство е наистина важно, нека преследват тази мечта с цялото си сърце. ”

“Но ако имат усещането, че това не е за тях, нека не изпитват страх или срам да се изправят и заявят: Аз не искам да бъда майка, не искам деца.”

Източник: bbc.co.uk