Историята за човешките взаимоотношения със суданския бял носорог е една от най-мрачните в историята на природозащитните организации през последните години. През 60-те в Централна Африка бяха останали 2 500 судански бели носорога. Бракониерството сведе броя им до идва 30 в края на 20-те век, а сега от вида са останали само два екземпляра.
Миналата седмица последният мъжки от вида бе приспан, зарази влошеното си здравословно състояние. Така на планетата останаха два женски судански бели носорога – вид, който някога наброяваше десетки хиляди на африканския континент. Тъжна история, чийто край изглежда наближава.
Но човешката изобретателност все още би могла да спаси вида от изчезване. Планът, включващ инвитро оплождане, стволови клетки и редакция на гени, би могъл да проправи пътя за спасяването на други застрашени животни, като суматранския носорог и яванския носорог.
“Човечеството доведе до ръба на оцеляването суданските бели носорози, заради рогата им. Наш дълг е да се опитаме да ги спасим, без значение колко трудна ще е тази задача”, казва природозащитникът Ян Стейскал.
Но проектът за спасяването на суданските бели носорози, в който участват учени от Германия, Италия, Кения и САЩ, е противоречив. Някои природозащитници смятат, че средствата, изразходвани за спасяването на вида, биха били по-полезни за намаляване на екологичните заплахи за други създания преди и те също да станат критично застрашени. Други експерти са на мнение, че подобен сложен подход към спасяването на видове би дало на учените неоправдано с нищо чувство на сигурност.
Ин витро плановете включват създаване на ембриони и имплантирането им в сурогатни майки от близък вид – незастрашения бял носорог, например.
“Разполагаме с няколко замразени проби сперма от судански бели носорози, обитавали зоопарковете в Европа. Искаме да използваме тези проби за оплождане на яйцеклетки от последните два женски судански бели носорога на планетата. Процесът може да започне по-късно през годината”, казва Стейскал.
Въпросът е спешен. Наджин и Фату, последните представители на вида си са възрастни и качеството на яйцеклетките им се влошава.
Нуждата да се бърза, обаче изправя учените пред нов проблем. Макар да е възможно да се създадат жизнеспособни ембриони, имплантирането им в сурогатни майки създава трудности. “Все още не сме се научили успешно да имплантираме ембриони на носорози в сурогатни майки, трябва да усъвършенстваме техниката, за да сме сигурни, че сме се възползвали по най-добрия начин от ембрионите”, обяснява Стейскал. В резултат, на учените може да им се наложи да замразят ембрионите и да ги съхранят докато прецизират техниката за инвитро оплождане.
В допълнение, учените обмислят да създадат ембирони със сперма от судански бели носорози и яйцеклетки от обикновени бели носорози. “Малките ще са хибриди, но с помощта на стандартни техники на кръстосване бихме могли да създадем популация, която в крайна сметка ще съдържа единствено гени на судански бял носорог”, казва професор Сезар Гали от Болонския университет.
Той е категоричен, че единственото което би могло да спаси вида са съвременни технологии с участието на стволови клетки. В този случай учените извличат клетки от замразена тъкан, които след това ще бъдат препрограмирани в стволови клетки, за да се превърнат в сперматозоиди или яйцеклетки. Видът може да бъде възкресен чрез извличане на кожни клетки от мъртви животни с цел създаване на напълно жизнеспособни ембриони. Тепърва, обаче, предстои разработването на подобна процедура.
Другите видове носорози се справят по-добре от суданския бял носорог. “В Кения популацията на черни носорози намаля от 20 000 на 350 в периода между 70-те и 90-те години, но броят им постепенно се увеличи, благодарение на борбата с бракониерите и сега достига близо 700”, казва Пол де Орнелас от зоологоческото общество в Лондон.
Още по-поразителна е историята на белия носорог. До края на 19-ти век, се смяташе, че той е изчезнал в резултат на лова. След това 30 представители на вида бяха открити в Южна Африка. Тя бяха включени в програма за размножаване и сега числеността им достига 20 000, което ги прави най-разпространения вид носорози в света.
Някои природозащитници твърдят, че историята на белия носорг и забележителното възстановяване на популацията демонстрират как средствата трябва да бъдат използвани за опазване, а не за финансиране на скъпи научни методи. Стейскал обаче не е съгласен: “Помислете само за парите във Висшата лига. За спасяването на създанията, които умишлено бяха преследвани, заради рогата им, ще е нужна една малка част от тези средства. Наш дълг е да ги върнем обратно”, казва той.
Източник: theguardian.com
