Срещата на високо равнище на ЕС и процесите на Балканите са сред водещите теми на петъчните вестници.
"Подготовката за срещата между ЕС и Турция във Варна върви с пълна сила, всички очакват много от нас, каза премиерът Бойко Борисов преди началото на заседанието на Европейския съвет в Брюксел, съобщиха от правителствената информационна служба. Той подчерта, че това е една от последните възможности Съюзът и Турция да останат в диалог. "Всички имат надежди, че с диалог можем да постигнем съгласие. Аз съм си поставил една единствена цел - продължаването на споразумението за мигрантите", посочи Борисов и подчерта, че разплащанията между ЕС и Турция по споразумението трябва да бъдат извършени. В контекста на необходимостта от продължаване на споразумението, премиерът припомни случаите в Харманли и столичния квартал "Овча купел", като каза, че това може да се възобнови и не приема такава алтернатива. Борисов коментира и изострените отношения между Лондон и Москва. "Доста години съм се занимавал с криминални престъпления и обикновено тези случаи не са това, което изглежда", заяви премиерът. Той подчерта, че извършителите и поръчителите трябва да бъдат заловени, защото иначе опасността е за всички. "Това вещество може да бъде пуснато в метро, във вентилационни инсталации, спортни зали - могат да загинат хиляди. Ще апелирам към колегите да вложим всичко, което имаме, за разкриването на това престъпление и виновните да понесат цялата строгост на международните закони", каза премиерът. Той изрази очакване за положително развитие на отношенията между САЩ и ЕС по търговските въпроси. По повод разследването на бТВ за лекотата, с която може да се стигне до чуждо ЕГН, Борисов отвърна: много се радвам, че моето ЕГН го има в интернет. Най-свободно. Нека да ходят и да ми видят банковите сметки, за които пишат!" - в. "Труд".
"Срещата във Варна е в лисабонски формат и ще даде възможност да се обсъдят всички въпроси с Турция, каза вицепремиерът Екатерина Захариева по Нова тв... Точно сега е моментът за разговори, каза тя. Тонът наистина е остър и идеята на тази среща е да се поставят очи в очи въпросите, допълни вицепремиерът Захариева. Тя припомни, че Турция иска обещаните й от ЕС пари за справяне с бежанската криза. За съжаление напоследък виждаме ескалация на напрежението в Сирия, коментира още тя. Нямаме натиск на българската граница, това означава, че Турция изпълнява ангажиментите си. Тя изрази мнение, че и ЕС изпълнява своите ангажименти. Мигрантската криза е една от основните теми на всички европейски избори. Видяхте какво стана в Италия, посочи тя." - в. "Стандарт".
"Европейските лидери ще осъдят твърдо "незаконните действия" на Турция в Егейско море и в Източното Средиземноморие, за да засвидетелстват солидарността си с Гърция и Кипър, съобщава "Франс прес", като се позовава на проектодекларация от срещата на върха в Брюксел. Европейският съвет осъжда твърдо продължаването на незаконните действия на Турция в Източното Средиземноморие и в Егейско море и подчертава пълната си солидарност с Кипър и Гърция, се казва в проектодекларацията. В текста се споменава по-специално напрежението между Анкара и Никозия във връзка с проучванията за газ в Средиземно море, източно от Кипър, и задържането на граждани от ЕС в Турция. Агенция "Франс прес" отбелязва, че критиките срещу действията на Анкара, които се очаква да отправят европейските лидери, ще предшестват срещата между ръководните представители на ЕС и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, предвидена за 26 март във Варна. "Асошиейтед прес" допълва, че въпреки заплахите от Брюксел за отмяна на срещата подготовката за нея продължава и изглежда, че Ердоган ще има разговори във Варна с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и българския премиер Бойко Борисов. Гърция и Кипър са предвидили да повдигнат въпроса за сондажите за газ и за задържането на граждани от ЕС в Турция по време на срещата на върха. Република Кипър, която е член на ЕС, подписа през последните години договори за проучвания за въглеводороди в териториалните води източно от острова с големи компании като италианската ЕНИ, френската "Тотал" и американската "Ексън мобайл". Но Анкара настоява за прекратяване на всякакви проучвания за газ от кипърските гърци, докато не бъде намерено решение на проблема с разделението на острова. Кипър е разделен от 1974 г., когато северната му част бе окупирана от Турция в отговор на националистически държавен преврат, целящ да присъедини острова към Гърция..." - в. "Дневник".
"Тереза Мей: Руската заплаха не зачита граници
"Руската заплаха не зачита граници", заяви британският премиер Тереза Мей пред започващата днес среща на върха на ЕС, на която се надява да получи подкрепата на партньорите си спрямо Русия по случая "Скрипал", предаде Франс прес.
"Очевидно руската заплаха не признава граници и случилото се в Солсбъри е част от модел на руска агресия срещу Европа и нейните близки съседи на Западните Балкани и в Близкия изток", каза Мей.
Очаква се Европейският съвет да изрази солидарността на всички страни членки на ЕС с Великобритания." - в. "24 часа".
"Зоран Заев: Македония е строго отдадена за членство в НАТО Македонският министър-председател Зоран Заев отговори на Москва, че Македония, откакто е независима, е строго отдадена за членство в НАТО, подкрепено от голям брой граждани на страната, предава скопският телевизионен канал "Сител" "Македония след обявяването на независимостта си през деветдесетте години се е отдала на членство си в НАТО и има пълна подкрепа от македонските граждани. Нашият избор и еднозначна решителност са евроатлантическите интеграции", заяви Заев..." - в. "24 часа".
Вестниците съобщават също за ратифицирането на Истанбулската конвенция от Хърватска.
"Правителството в Хърватия призова парламента да ратифицира Истанбулската конвенция, въпреки съпротивата в управляващата партия и от страна на консервативни групи и католическата църква, предаде "Ройтерс". Макар да подкрепят необходимостта от мерки срещу насилието над жени, опонентите на конвенцията са против определението за "социален пол" в нея. Премиерът Андрей Пленкович обаче каза по време на заседание на кабинета, че конвенцията ще подсили "правната, институционалната и финансовата рамка за борбата срещу насилието над жени и в семействата". Някои консервативни групи планират протести в столицата Загреб през уикенда срещу ратификацията на документа и казват, че ще настояват за референдум по въпроса. За да успокои опонентите, правителството излезе с отделно изявление за ратификацията, като заяви, че конвенцията на Съвета на Европа няма да донесе промяна в правната дефиниция в Хърватия на брака като съюз между мъж и жена. Някои високопоставени членове на водещата партия в управляващата коалиция, консервативната HDZ, също изразиха недоволство заради планираната ратификация. Все още не е ясно кога парламентът ще гласува по въпроса. "Ройтерс" припомня, че миналия месец конвенцията беше отхвърлена в други две източни държави - членки на ЕС - България и Словакия - заради същите възражения срещу определението за "социален пол" като "социални роли, поведение, дейности и характеристики, които обществото смята за подходящи за жените и мъжете"." - в. "Дневник"
"Хърватското правителство единодушно подкрепи Истанбулската конвенция Хърватското правителство днес единодушно подкрепи Истанбулската конвенция, която предизвика остри дебати в обществото, съобщава БГНЕС. "Най-важната тема през изминалите дни в обществото ни бе Истанбулската конвенция. В нея няма скрити намерения, няма полова идеология или трети пол", каза в началото на правителственото заседание премиерът Андрей Пленкович. "В случая трябва да кажем няколко неща, за да може обществеността в Хърватия съзнателно да взема отношение по въпроса. Тази конвенция е приета от Съвета на Европа. Свобода, демокрация, човешки права и върховенството на закона - това са четирите стълба на Съвета на Европа", каза още Пленкович. "Република Хърватия смята, че целта на тази конвенция е защитата на жените от всякакъв вид насилие, включително предотвратяването на преследване и премахването на насилието срещу жените и семейното насилие. Република Хърватия смята, че тази конвенция не ни задължава да въвеждаме полова идеология в хърватската правосъдна и образователна система, нито пък промяна в Конституцията по отношение на брака", подчерта хърватският министър-председател." - в. "Сега".
Енергетиката остава сред актуалните теми на всекидневниците.
"Комисията за енергийно и водно регулиране ще се обнови с четирима нови членове. От регулатора чрез жребий "ще излязат" четирима души, а на тяхно място ще влязат нови попълнения. Тегленето ще се състои през април, а до тогава партиите и депутатите ще могат да направят своите предложения за нови членове. Регулаторът ще се обнови с двама нови членове със стаж в енергетиката, един с ресор ВиК. Комисията ще се сдобие и с нов член измежду комисарите с юридически стаж и стаж в областта на икономиката. В момента такъв стаж имат Ремзи Осман и Светла Тодорова. От жребия е изключен сегашният шеф на комисията Иван Иванов. Гласуваните промени са били заложени в законодателството отпреди няколко години, но едва сега се прилагат. Така сега ще се отвори широко поле за изява на партиите и депутатите, от които се очаква да направят своите предложения. Неотдавна от липсата на свои кадри в енергетиката се оплакаха от "Обединени патриоти", а комисията бе атакувана, че е с твърде дълъг мандат. Според правилата могат да бъдат предлагани и досегашни членове на комисията." - в. "Сега".
"Сделка засега няма. Всеки един продавач и купувач имат право да се предоговарят. По сделката ще има всичката информация, ако такава има. Това заяви икономическият министър Емил Караниколов по повод сделката за ЧЕЗ в ефира на bTV. "За мен малко се преекспонира. Вярно е, че касае малко над 3 млн. потребители, но регулаторът си върши работата", посочи Караниколов. По думите му в България няма законодателство, когато се продава ключов актив, който е важен за държавата, тя да се намесва в сделката. По отношение на самата сделка и парите , Караниколов уточни, че това е нещо, което службите ще кажат. "Има комисия, която от вчера работи. Няма реално плащане, за което службите да проверят от къде идват парите. Запитванията не дават нищо". За да влезе държавата продавачът трябва да иска да продаде. Тук имаме собственик, който няма задължения. Аз не знам да са приключили преговорите. И да влезе българската държава, тя ще контролира. При никой случай влизането на държавата не означава, че ще се намали цената на тока", посочи още Караниколов. Ако ще трябва да платим 6-7 пъти повече от цената на активите, не си заслужава. Има едно дело в арбитражния съд, но не искам да го коментирам, за да не се възползват адвокати. Българската страна все пак няма сама да се съди себе си. От ЧЕЗ водещия направи аналогия и с друга продажба, в която държавата щеше да се намеси. Той обаче направи лека грешка. "Дунарит" няма никакви проблеми, нещо май бъркаме с другото дружество "Емко", контрира министърът Хекимян. "Там е публична продан, знаете, че тя е с 10-20% по-ниска от пазарната цена. Всеки можеше да се яви на тази продан. Имаше опасност и за националната ни сигурност. Държавата трябваше да се намеси. Но дружеството плати задължението си и това отпадна. Има някакви дребни няколко хиляди, но те не са проблем за това дружество." - в. "Стандарт".
