Да управляваш такъв мегаполис изисква не просто замах, а и много знание, решимост, внимание към детайла и афинитет към технологиите.

Блокчейн-система за електронни обществени допитвания до гражданите, смартфон-приложение за „краудсорсинг“ на идеи за развитието на града, безплатен Wi-Fi във всички станции и тунелите на метрото – това са част от дигиталните придобивки на Москва през последните години. След три месеца многомилионият град вече ще има и 5G зони.

Четири международни летища, девет ЖП гари, метро-мрежа с над 200 станции – ето само няколко цифри, илюстриращи мащаба на Москва, столицата на Русия. В този град живеят 12,2 млн. жители. Цялото това население се простира на 2 511 квадратни километра.

Ако оставим политическите страсти и анализи настрана, не може дa не признаем, че да управляваш такъв град изисква не просто замах, а и много знание, решимост, внимание към детайла, разбиране към хората, уважение към миналото и поглед в бъдещето. Е, и афинитет към технологиите.

В Москва, изглежда, имат такъв. За тях ни разказа Елена Новикова, ръководител бизнес комуникации в московския департамент по информационни технологии, докато се разхождахме из залите на Световния мобилен конгрес в Барселона (MWC 2018).

Блокчейн за обществени гласувания

Active Citizen – мобилно приложение за смартфони – е разработка на московския ИТ департамент, предназначена за онлайн обществени гласувания. С това приложение всеки жител на Москва може да гласува по въпроси, свързани с развитието на града. Тук не става дума за политически избори, а за елементи на градската система – например по кое време да се извършва почистването на улиците, как да се казва нова метростанция, обяснява Елена Новикова.

Системата има 2 милиона регистрирани потребители. Чрез нея се провеждат средно около 300 гласувания всяка година. Това значи поне по едно гласуване всеки ден. Общо до момента са реализирани над 3000 гласувания.

„Неотдавна ние решихме да базираме платформата на блокчейн система“, казва Новикова. „Направихме това, защото имаше много запитвания относно това колко може да се вярва на резултатите от гласуванията – дали не манипулираме данните. Затова решихме да внесем блокчейн система и сега всеки глас се съхранява с блокчейн“.

Всяко подобно гласуване се отразява на развитието на града. „Всяко решение, направено от хората в града, е задължително за правителството на Москва,“ казва Новикова. Въвличането на гражданите в процеса на развитие на градската среда е един от най-съществените резултати от въвеждането на Active Citizen.

Наред с решаване на съдбата на града, хората са привлечени и от малките подаръци, които получават за активността си. „С всяко гласуване, което правим, освен че решаваме заедно в какъв град искаме да живеем, хората добиват „койни“ – казва Новикова. – Има елемент на игра. Хората гласуват и получават „койни“, които след това могат да заменят за малки подаръци – нещо дребно и символично, но то има значение за човека“. От сайта на платформата става ясно, че това могат да са талони за безплатно паркиране в центъра, билети за театър или нещо подобно.

Градски краудсорсинг

Втора система, разработена като „дъщерна“ на приложението Active Citizen, се ползва за градски краудсорсинг. Чрез нея активните граждани могат да предлагат идеи за развитието на града. В платформата всеки може да сподели предложение. След това то се разглежда от общинарите и ако е възможно за реализиране, се оформя и подлага на онлайн гласуване сред гражданите.

Едно от първите приложения на системата за краудсорсинг е свързано с реформиране на болниците. „У нас основната система на здравеопазване е държавна, нямаме много частни клиники, затова всички ходят в държавните клиники. Сега те могат да участват в тази краудсорсинг система и да дадат предложения как да подобрим работата на болниците“.

Измежду дискутираните теми са бездомните животни, удобствата за възрастни хора в града, детските клиники, московските библиотеки. До момента над 131 хиляди души са подали 83 373 предложения. Експертите са подбрали 2 600 от тях и са ги подложили на допълнително обществено обсъждане.

Снимки за нормални градски удобства

MyStreet пък е приложение за поддръжка на обществените пространства – също разработка на московския ИТ департамент. Ако, например, човек забележи дупка на улицата до дома си, той може да изпрати нейна снимка и адрес. Екипите по поддръжка ще закърпят дупката. По същия начин могат да се подават сигнали за непочистени кофи за смет, занемарени детски площадки и др.

В рамките на осем работни дни трябва да е осигурен отговор на всяко запитване, а ако става дума за проблем – той да е отстранен. Ако справянето с него изисква повече от 8 дена, то тогава общината е задължена да публикува времева рамка за отстраняване на проблема.

Повече ИТ, по-малко администрация

„Една от големите ни цели е да контролираме града по-ефективно. Ние имаме много малко държавни служители и не можем да контролираме всяка част от града постоянно. Гражданите ни помагат за това“, казва Новикова. Именно затова общината търси начин да стимулира общественото участие. Геймификацията и блокчейн технологията изиграват решаваща роля за това.

За да има максимална полза от разработените системи, Москва полага специални усилия за „маркетинг“ на своите приложения. Без маркетиране тези системи за общуване с гражданите не биха имали смисъл, убедена е Новикова.

От аутсорсинг към ИТ услуги

Повечето градски власти по света имат ограничени бюджети. Това налага търсене на максимална ефективност и намаляване на разходите. В Москва обаче нямат притеснения относно бюджета.

„О, Москва си има бюджет“, отсича Новикова, когато я питам за ресурсите. И продължава с лекота: „Та ние харчим около 500 милиона долара за ИТ всяка година. Да, това е голяма сума. Московският департамент е звеното измежду всички правителствени служби в Русия, което харчи най-много за ИТ“.

И все пак търсенето на ефективност и гъвкавост е тенденция, по която се работи от 2011 г. насам. „Преди или разработвахме всичко сами, или аутсорсвахме. Сега използваме модела на ИТ услугите“, поясни Новикова.

Така например, Москва използва една от най-големите в света CCTV системи. Тя обхваща 160 000 камери, разположени из града. „Ние купуваме само сигнала от камерите. Операторът си има камери, ние не притежаваме инфраструктурата – освен един дейта-център, където се пазят видеозаписите от всяка камера в продължение на 5 дена“, разказа Новикова.

Изборът на оператора става чрез търг. Купува се само сигналът от камерите. Ако някоя от тях не работи, операторът има задължение да я поправи за не повече от 3 часа. Ако просрочи този период, Москва не плаща за сигнала от тази камера.

„По този начин постигаме икономия от мащаба. Ние не бихме могли да направим всичко това сами, нямаме експертизата, а и не е работа на градовете [да изграждат технологични мрежи] – бизнесът знае по-добре как да го направи“, смята Новикова.

Моделът се оказва удобен и се използва все повече от ИТ департамента на Москва. „Вече не правим толкова приложения, а по-скоро отваряме API за бизнеса и те започват да правят приложения”, сподели ръководителят по бизнес комуникации.

Приходи и ползи

По-добро градско управление с по-малко администрация – това е една от големите ползи за Община Москва от използването на ИТ като услуги и приложения като Active Citizen. Геймификацията и блокчейн механизмите изиграват ключова роля за това.

Дисциплиниране на изпълнителните и подизпълнителите на услуги за общината – това също е пряка полза от въведените системи. Така например, камерите за видеонаблюдение изиграват решаваща роля за чистотата. „Беше голям проблем в Москва това, че боклукът не се събира навреме. Ние започнахме да наблюдаваме кофите и да виждаме дали машината идва навреме да извози боклука. Ако не отиде навреме – фирмата се глобява. Целта не беше толкова да събираме пари, колкото да дисциплинираме обслужващите фирми и хората в този бизнес“, казва Новикова.

Повишаването на приходите от глоби е пряка полза за бюджета на общината все пак и до голяма степен „рефинансира“ общинската инвестиция в закупуване на сигнали от камерите и други подобни дейности.

Намаляването на престъпността също резултат от работата с интелигентната система за видеонаблюдение на града. Очаква се истинската полза от нея обаче да се разкрие по време на срещите от Световното първенство по футбол 2018.

По-доброто алокиране на ресурси е основна полза от системите са „умния град“ в Москва. Това касае всички видове държавни услуги в големия град – болници и линейки, полиция и пожарни, паркови служби и т.н.

Общо около 25 000 московски служители използват тези камери за едни или други цели, различно за различните отдели, казва Новикова. Например, директор на училище може да следи какво става в двора на училището. Полицията може да наблюдава къде възникват ситуации на обществено напрежение и безредици. Добавянето на модул за лицево разпознаване се очаква да помогне на полицейските служби за по-ефективно залавяне на престъпници.

„Най-голямата полза от „умния град“ е, че можеш да алокираш ресурсите по-добре. Можеш да запазиш същия брой лекари в болниците, например, ако ги разпределиш по-добре. Когато [към видеозаписите] добавим аналитични възможности, разбираме по-добре какви граждани посещават клиниките, по кое време, колко време чакат – ние можем да се адаптираме [към потребностите на хората]. Това ни позволява да спазваме бюджетите. Доскоро бюджетите за всичко растяха експоненциално – в продължение на много години. Сега обаче този растеж спря и бюджетите даже намаляха“, сподели Новакова.

Мрежови метаданни за по-добри обществени пространства

Освен да проучват желанията на гражданите на Москва, в ИТ департамента са се сетили и да проучат косвени данни за предпочитанията на хората. Така например, ИТ отделът събира агрегирани данни от четирите мобилни оператора за движението на хората към парковете.

„Анализираме данни от четирите оператора на територията на Москва, за да видим как хората използват градските пространства. Например, гледаме как се движат и откъде идват потоците от хора, влизащи в даден парк. Така можем да забележим, например, че в даден район хората пътуват надалеч от дома си, за да бъдат сред зеленина – това е сигнал, че имат нужда от паркова зона в близост до своя квартал,“ обяснява Новикова.

Локационните данни са агрегирани и анонимизирани. Това дава идея на градските планьори как трябва да развиват инфраструктурата.

Предизвикателства пред умния град: координация, маркетинг, политическа воля

Координацията е голямото предизвикателство за технологизиране на градовете, категорична е Новикова. „Ние имаме привилегията да сме централизиран ИТ отдел в Москва. Нашият отдел е единствен, който може да внедрява нещо в ИТ сферата в Москва. Но когато други отдели се опитват да внедрят нещо сами, без координация, това означава много пари, много инвестиции“.

Маркетирането на услугите е вторият ключов фактор. Без маркетинг на тези решения сред гражданите не можеш да направиш кой знае какво, казва Новикова. „Краудсорсинг без маркетинг няма смисъл“.

Политическата воля е третото важно нещо. „Ако кметът не подкрепя тези инциативи – не можеш да стигнеш далеч. Откакто новият кмет на Москва Сергей Собянин дойде в града, той е лично ангажиран с всички наши теми. И ние виждаме, че и в други части на света, където кметът е лично ангажиран, [администрацията] се справя много много по-добре и по-бързо“.

Не се стърпявам да попитам Новикова дали възрастният им кмет е наистина такъв „техничар“. „Никак, той е на над 70 години, но вижда, че младите хора използват тези технологии; разбира, че това работи, осъзнава, че е ефективно и знае какво му дава. Когато лично може да отвори коя да е камера из града на своето работно място и да види какво става на това място, е убеден в ползата от технологиите“, заключи Новикова.