Археолозите в Швеция са открили човешки останки, каквито никога не са намирани в Скандинавия.
Енигматичните мезолитни черепи имат следи от травми със затъпена сила, а главите за били забити на кол. И никой няма представя какво се е случило. При това костите показват доказателства за излекуване, което означава, че не непременно ударите на главата са убили тези хора. Следваща мистерия са наличните признаци, че телата са били погребани, преди главите да бъдат ексхумирани, а черепите - монтирани на колове.
Археолозите от Стокхолмския университет в Швеция са объркани от находката, тъй като нищо подобно не е намирано досега.
Костите са открити преди няколко години, по време на разкопки в периода 2009-2011 г. в торфено блатисто място, наречено Kanaljorden, в централна Швеция. Черепите са открити в слой варовити утайки на дъното на някогашно езеро.
Сега екип от изследователи е извършил анализ на черепи или части от черепа от най-малко 10 индивида. Два от черепите били открити при разкопките, забити на колчета през дъното на черепа до върха.
В езерото някога е имало компактна каменна площадка, вероятно там се извършвали ритуали. По останките от две селища на близките брегове изследователите определят, че в района са живели ловци-събирачи. Радиовъглеродното датиране показва, че останките са от мезолитния период, някъде между 5500 и 6000 г. пр.н.е. - преди около 8000 години.
Животински кости от най-малко седем различни вида, включително глиган, мечка и язовец, били разположени около черепите. Животните са били заколени след смъртта, но не са били изядени, тъй като няма следи от огън по костите.
Човешките черепи са най-озадачаващи. Девет от десетте индивиди са възрастни и изследователите определят, че два от тях са на жени и четири - на мъже. Други две глави принадлежат на хора на възраст между 20 и 35 години, а една е на възраст над 50 години. Десетият индивид е плод или новородено на възраст между 36 и 40 седмици, което показва, че бебето е починало много скоро преди или след раждането.
От възрастните черепи седем имат плитки травми. Двете жени са били ударени в задначата част на главата няколко пъти, докато мъжете са ударени веднъж в горната част на главата. Някои от тези наранявания са били излекувани, така че може хората да не са умрели от удар в главата.
Невъзможно е да се идентифицира оръжието, което е причинило раните, но те изглежда са получени при насилие, а не при инциденти. Те са твърде сходни по вид и разположение, което ги прави необичайни за случайни наранявания.
Най-вероятното обяснение е нападение и война, твърдят изследователите. Това би обяснило излекуваните травми, а различните наранявания на мъжете и жените може да се обяснят с различните им роли в битката.
Съществуват и доказателства, че телата са били погребани, преди главите да бъдат изкопани и поставени в езерото. Повечето от черепите нямат челюсти, няма и белези, че са били отстранени насилствено. Следите показват, че телата са частично разложени, въпреки че наличието на запазена мозъчна материя в един от черепите също предполага, че те за били поставяни не след дълго след смъртта на коловете. И са били недостъпни за животни, които биха се нахранили с останките, защото по костите няма такива следи.
Екипът открил над 400 дървени ствола, или непокътнати, или фрагментирани. Някои били използвани като ограда; други - за забиване на черепите. Колчетата били вмъквани през отвора в основата на черепа за гръбначния мозък, за забиване на човешки и животински глави, твърдят изследователите.
Проучванията, за да се разбере защо черепите са в езерото, продължават. Археолозите изследват близките блата с надеждата да намерят подобни обекти.
Но едно нещо е ясно, казват изследователите - черепите са били поставени в езерото по предназначение.
"Поставянето може да се опише като внимателно планирано и изпълнено, от изграждането на подводната каменна облицовка до пространствено отделените човешки и животински останки", пишат изследователите в своята статия.
"Фактът, че мнозинството от хората имат излекувани наранявания, изглежда е повече от съвпадение и предполага, че те са специално избрани", заключават авторите на изследването, публикувано в Antiquity.
