Дядо Добри почина на 103 години. Това съобщи журналистът от тв Европа Ангел Бончев във фейсбук профила си.

Новината беше потвърдена от белоградчишкия Епископ Поликарп.

Светецът от Байлово, както го наричаха, си е отишъл след кратко боледуване.

Тялото му ще бъде изложено за поклонение в църквата в село Байлово тази вечер. Църквата ще бъде отворена цяла нощ. Утре ще се отслужи упокойна литургия и поклонението ще продължи през целия ден.

Погребението ще бъде на 15 февруари. 

Добре Димитров Добрев известен като Дядо Добри и наричан от някои Светеца от Байлово, бе български дарител за реставриране и поддържане на много български християнски храмове. За мнозина той бе изключителен духовен пример в българското общество.

Роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си.  Детството и ученическите си години дядо Добри не помни.

Решава да се ожени през 1940 г. – време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух, пише Уикипедия. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат „Светеца от Байлово“.

Около 2000 г. решава да дари всичките си имоти на църквата. Живее много скромно, в малка пристройка към църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. От това време датира и неговата мисия за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.

Почти всеки ден Добри Добрев ходи пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметника „Свети Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“ събира в пластмасова чашка пари, които след това дарява до стотинка.

Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни общество. Заради лишенията, на които се подлага, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия, и надеждата, която дава на отчаяните, възрастният старец е изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.

Дядо Добри бе аскет и като такъв той се отрича от всичко материално в живота. Живее в крайна бедност, защото всички пари, които събира, отделя за дарения на български православни храмове. Част от храната си набавя чрез щедростта на граждани, които са трогнати от безкористната му душа. Макар и изключително беден, Дядо Добри живее смирено и добродушно и въпреки напредналата си възраст, активно се включва в реставрациите на църкви и храмове.

Дядо Добри бе един от най-големите частни дарители на български православни храмове. Макар че живее изключително бедно, през живота си е дарил над 80 000 лева, събрани от лични средства и от средства, предоставени му от щедри хора.

През 2005 г. дарява 10 000 лв за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово.

През 2007 г. дарява 25 000 лв за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци.

През 2008 г. дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.

През 2009 г. дарява 35 700 лв на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ – най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.

Дядо Добри има широк кръг почитатели в социалната мрежа Фейсбук, където едноименната страница, създадена в негова чест, към октомври 2014 г. има над 225 000 харесвания.

Десетки българи популяризират каузите и делата му сред българското общество. Има предложение да му се издигне почетен паметник или да се удостои с отличието „Човек на годината“.

Думи от Дядо Добри

„Семейството трябва да се уважава, родителите, защото това иска нашият отец Бог. Бъдете добри, молете се и вярвайте и Бог ще ви приеме, ще чуе молитвите ви и ще ви отговори.

Има хора, които не знаят добро, не знаят Бог и да си палят свещички. Дяволът така кара хората да не вярват в Бог, да не ходят в неговия дом. Злото, което правим, ще ни съди, когато отидем горе при Бог, а той иска от нас да се покаем, да признаем греховете си и той, защото е добър и милостив, ще ни прости и ще ни се зарадва за нашето покаяние.

Това иска Бог като наш един баща. Пазете си душите, дяволът вече живее в хората, приказва чрез тях мазно, за да може да привлече душите. Пазете се! Няма ли вяра – сте загубени!“

Почивай в мир, Дядо Добри!