Като „особен икономически център“ е обособен Хасково на картата, очертана от Института за пазарна икономика за границите на икономическите центрове в страната през 2017 година.

Проучването е основано изцяло на естествените икономически процеси, а групирането в рамките на центровете е правено около т.нар. икономически ядра. Това са зоните, които привличат значителна ежедневна трудова миграция от съседни общини, имат висока концентрация на наети лица и генерират относително голяма продукция.

Като „периферия“ анализаторите посочват онези общини, при които над 10% от наетите пътуват ежедневно и работят в “ядрото”. При тази съпоставка в проучването се обозначават няколко типа икономически центрове. Първият от тях са големите икономически центрове, които имат много силно ядро и огромна периферия. За пример се дават "София" и "Пловдив". По-малките центрове са тези, които имат периферия, но тя често е ограничена само до съседни общини. Подобна е ситуацията в центровете "Русе", "Плевен" и "Шумен". Специфичните икономически центрове са съседни и имат много допирни точки, макар и да са със силно ограничена или дори никаква периферия. Пример тук са центровете "Габрово-Севлиево", "Стара Загора", "Казанлък" и "Раднево".

Сред 28-те икономически центрове, позиционирани от проучването, „Хасково“ е посочен като "особен" икономически център, тъй като обхваща само една община и няма периферия. Анализът сочи, че икономиката му расте относително бързо през последните години, като с най-голям дял е преработващата промишленост. И тук, както на повечето места в страната, демографските тенденции са негативни.

За разлика обаче от други територии, в Хасковския икономически център, професионалното образование предлага широк спектър от специалности, а резултатите на учениците са добри на фона на други общини. 

Икономистите, анализирали данните, посочват Хасково като „особен“ икономически център и защото той отговаря на критериите за икономическо ядро по гъстота на заетостта и обем произведена продукция, но не и по трудова миграция, тъй като нито една от околните общини не изпраща поне 10% от наетите си ежедневно, за да работят в Хасково. Според данните от последното преброяване община Минерални бани е близо до прехвърляне на тази граница с 9,3% ежедневна трудова миграция към центъра, така че не е изключено след 2011 г. да е станала периферия на Хасково, сочат прогнозите. 

В периода 2011–2015 г. икономиката на Хасково е нараствала със стабилни темпове, като произведената продукция в общината се увеличава с 15,2%.

Структурата на икономиката е относително балансирана между отделните сектори, като с най-голям дял в произведената продукция през 2015 г. е преработващата промишленост, следвана от строителството , търговията и транспорта.

С най-голямо отраслово значение за икономиката на региона са хранително-вкусовата промишленост и машиностроенето, но не малка роля играят и текстилното, и шивашкото производство. С най-малък дял е добивната промишленост.

Обобщението на събраните данни показва още, че най-голям ръст през 4-годишния проучен период от 53 % има здравеопазването. А това се дължи на модернизацията на многопрофилната болница в общината.

Спад на продукцията през периода има само в образованието с–18%, най-вероятно вследствие на закриването на училища и спада в броя ученици.

В същото време в общината се наблюдава значителен ръст на инвестициите. Годишните разходи за придобиване на дълготрайни материални активи са се увеличили с 33% за периода и достигат 95 млн. лв. през 2015 г.

Заплатите в Хасково също бележат значителен ръст – средно за общината той е 25% през 2015 г. спрямо 2011 г., но има големи различия между отделните отрасли. Най-голямото увеличение на средната брутна заплата е в сектор „Професионални дейности и научни изследвания“ -106% за същия период, което отразява бурното развитие на аутсорсинг индустрията в центъра.

Haskovo.net