Ако се разболеем, но в България не може да ни бъде осигурено необходимото лечение, то държавата е длъжна да ни осигури такова в рамките на ЕС и това е нещо, което се полага на всеки здравноосигурен българин. Но какво се случва на практика и има ли обречени българи? По-изгодно ли се оказва за държавата пациентите да измират?
Отговори на тези въпроси дава млада жена, която съди Министерството на здравеопазването, обвинявайки ведомството, че
лечението на съпруга ѝ е забавено фатално.
Искът на Христина Хрисимова, която сега сама отглежда 3-годишните си близначки, е за 500 хил. лв. Тя разказа тъжната история на семейството ѝ в „Здравей, България“ по NOVA.
Мъжът ѝ Георги имал нужда от спешна белодробна трансплантация в чужбина. Той кандидатства в Комисията за лечение в чужбина, искайки финансиране, което му се полага като на всеки здравноосигурен българин. Лечението може да стане само и единствено в болницата във Виена, тъй като тя била единствената в рамките на ЕС, която приема български пациенти за трансплантация.
Документите, с които Георги кандидатства за лечение във Виена, са подадени през юли 2016 г., а Комисията за лечение в чужбина задвижва процедурата през ноември същата година. Георги издъхва 2 месеца по-късно – през януари 2017 г. Болният мъж дори не успява да стигне до болницата във Виена.
„За мен причината за фаталния край на съпруга ми е дългия период, в който Комисията за лечение в чужбина разглеждаше подаденото от него заявление за финансиране на белодробна трансплантация от Комисия за лечение в чужбина”, коментира Христина Хрисимова.
„Ако неговият случай беше разгледан като спешен,
ако документацията беше разгледана в 2 заседания и решението беше взето в рамките на един месец, съпругът ми реално щеше да има поне 3 месеца, в които да чака подходящ донор“, обясни тя.
Жената разказа как от Комисията за лечение в чужбина са искали от болницата във Виена разбивка на услугите и цените им, които ще бъдат извършени от лечебното заведение с преведеното капаро от 30 хил. лв.
„Това е абсолютно излишно и дори е незаконно, защото никъде не е записано като изискване. Освен това от предходен пациент със същия случай, в същата болница, се знае вече кое колко струва. Министерство на здравеопазването има тази информация, но го използва като механизъм, с който да забави окончателното и финално финансиране“, разясни Христина Хрисимова.
„Вижте, през цялото време става въпрос само и единствено за пари.
Никъде в документацията няма и един ред, написан от лекар, който изразява притеснение за състоянието на съпруга ми и подхожда като доктор. През цялото време става въпрос за това, ако се правеха белодробни трансплантации в България, колко много пари бихме изкарали от това.
В този смисъл, не знам дали има умисъл, но цялата документация и начинът, по който се разглежда заявлението на съпруга ми, навежда на мисълта, че за Комисията за лечение в чужбина и за здравното министерство беше по-изгодно той да почине. Защото така просто няма да се наложи плащане на 120 хил. евро за неговото лечение“, сподели Христина.
Освен това тя съобщи, че към днешна дата всеки българин, който се нуждае от белодробна трансплантация вече няма къде да бъде трансплантиран, тъй като болницата във Виена – последната в рамките на ЕС, която е правила това, е спряла приема на български пациенти.
