Аргументите на баварския  вътрешен министър Йоахим Херман: "В никой случай Шенгенското пространство не бива да се разширява за сметка на сигурността на германските граждани". Министърът заяви това пред вестник "Велт ам зонтаг". Той вижда такава опасност заради "ширещата се корупция и проблемите с организираната престъпност" в България и Румъния.

"Трудно можем да обясним защо би се налагало да връщаме контролите по границата с Австрия, а в същото време да се отказваме от тях по границите на България и Румъния заради недостатъчно надеждна охрана на външните граници на ЕС там", казва баварският вътрешен министър, цитиран от ДПА. Принципно той е за приемането на България и Румъния в Шенген, но в по-дългосрочна перспектива. "Като цяло това е желателно", казва Херман. Но сега е още рано, твърди той.

"България трябва да чака", пише по същия повод вестник "Велт ам зонтаг". Изданието посочва, че българският премиер Бойко Борисов настоява страната му бързо да бъде приета в Шенген. Шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер пък още миналата година обяви, че ако ЕС иска да заздрави охраната на външната си граница, "без никакво отлагане трябва да приеме Румъния и България в Шенген". Германската канцлерка Ангела Меркел принципно споделя виждането на Юнкер и определя неговото предложение като "разумен подход", припомня още изданието.

Грешката на източното разширяване на ЕС

В друга своя публикация, свързана с темата, неделното издание на "Ди Велт" посочва, че източното разширяване на ЕС стъпва на едно недоразумение. Когато през 1989 г. падна "Желязната завеса", бързо стана ясно, че източноевропейските държави най-много от всичко на света желаят да станат част от НАТО и ЕС - при това колкото се може по-бързо. От една страна - за да не се чувстват застрашени от Русия, чиито имперски амбиции тези държави дълги години трябваше да търпят. Но по-важен беше друг мотив: само защото се намираха от източната страна на линията Одер-Ниса, тези държави се оказаха с ограбен суверенитет, техните общества бяха държани в подчинение от едни много амбициозни диктаторски режими и по тази причина не им беше позволявано да се развиват. Можеше ли тогава, след края на разделението на Европа, да има нещо по-логично от това тези държави бързо да бъдат интегрирани в Европа - включително и като един вид обезщетение за дългогодишните им лишения? Желанието тогава беше огромно, а и Европа нямаше друг избор - ако не беше откликнала на това тяхно желание, можеше да се стигне и до експлозия. И бързо се взе решение за тъй нареченото източно разширяване на ЕС.

Но беше пренебрегнато нещо много важно: кои държави да бъдат интегрирани със Запада, беше определено по чисто формални признаци, без да се вниква в съдържанието на въпроса. Полша е един от най-ярките примери за това: през последните две столетия тя е била суверенна държава само за кратко - многократно е била разделяна, окупирана и тормозена. На моменти дори е изчезвала напълно от картата на Европа като самостоятелна държава. С падането на "Желязната завеса" възникнаха нови държави, а стари - като Полша и Унгария - отново получиха своята независимост. Те смятаха, че присъединявайки се към западната общност, ще съхранят своя суверенитет. Но те игнорираха (умишлено или не) факта, че още от първата минута на своето членство в ЕС те преотстъпват част от своя суверенитет. Именно на това недоразумение се дължи голяма част от днешния конфликт вътре в ЕС между източните и западните страни-членки на общността. И това най-добре личи по темата за бежанците и тяхното разпределение в Европа.

Оста Изток - Запад

В момента изглежда, че Европа е заплашена от ново разделение по оста Изток - Запад. Но ЕС вече не е онзи от преди 1989 година, той не бива и не може повече да бъде старият ЕС. Никой не вярва, че различията между източните и западните страни могат да бъдат заличени за две или три поколения. Но те не могат да бъдат също и вечно бреме за Европа. Затова Меркел, Макрон и целият стар ЕС трябва да се посветят много по-енергично от досега на проблемите на Източна Европа. И най-вече сега, когато тази задача изглежда толкова безперспективна.