“Хартиената администрация” окончателно ще изчезне, а бизнесът и гражданите ще си отдъхнат от ходене по гишетата. Това заяви пред “Труд” вицепремиерът Томислав Дончев.

Предвидено е от 1 ноември тази година администрациите да обменят документи единствено по електронен път, допълни Дончев, в чийто ресор е създаването на електронно правителство.

Още от началото на февруари всички административни органи са длъжни да регистрират профили в системата за е-връчване.

Тази система предоставя възможност за връчване по електронен път на фишове, глоби и други административни актове, въведени със закон.

Услугата позволява на гражданите, на бизнеса и на други организации да изпращат документи до администрациите, както и жалби и заявления по Закона за достъп до информация. Достатъчно е гражданите еднократно да се регистрират с ПИК на НОИ или квалифициран електронен подпис. По този начин драстично се ограничава времето и се намаляват разходите за взаимодействие с администрацията.

Към януари тази година 135 са институциите, които реално участват в електронен обмен на съобщения, а още 272 са заявили, че са готови да се присъединят до края на месеца.

Анализ на експерти на ДАЕУ показа, че за 1422 административни услуги, които предоставят, чиновниците изискват 5985 документа от гражданите и бизнеса.

За пръв път агенцията направи конкретни крачки към същността на електронното управление – от изискване на хартиени документи и разхождане на хората по опашки на гишета да се премине към служебен обмен на данни от регистри.

За да се премахне изискването само на 12 хартиени документа, в момента тече изменение на над 70 закона и повече от 100 подзаконови нормативни актове. Причината е, че в голяма част от законите е записано, че даден документ се издава на хартиен носител, подпечатан с мокър печат.

От първи март по предложение на правосъдното министерство свидетелство за съдимост за неосъждани няма да се издава от съда. Информацията за статуса на гражданите ще се удостоверява по служебен път.

До края на март Дончев трябва да представи пред Народното събрание доклад за текущото състояние на електронното управление. От левицата поискаха да знаят къде са потънали 2 млрд. лв. за е-управление, давани в периода 2002-2016 г. Дончев обяви, че са похарчени едва 100 млн. Той подчерта, че купуването на компютри и принтери от администрациите не е е-управление.

Оказа се, че не отговаря на истината и широко тиражираното твърдение, че Естония е похарчила само 50 милиона лева за електронно управление. За последните 15 години Естония харчи приблизително 1% от годишния си национален бюджет за електронно управление, т.е. приблизително 60 милиона евро годишно.