Tелевизионният водещ Светослав Иванов получи куп обиди и обвинения от медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски след критичен към управляващите коментар в предаването си "120 минути" по Би Ти Ви в неделя вечер. Така той се превърна в поредния журналист, атакуван заради позицията си.

Традиционният седмичен обзор на водещия, озаглавен "Не пазете тишина"(пълния текст вижте в края), започна с намек за изявленията на членове на правителството и управляващата партия, че председателството на Съвета на Европейския съюз е период, в който българите трябва да се стараят да не вредят на представата за страната, ако искат тя да се представи достойно в задачата да води съюза в следващите шест месеца. "През седмицата много хора ни призоваха да се снишим за следващите шест месеца. Да не гледаме към българските скелети в гардероба и дори да не споменаваме думата корупция", заяви той.

Позиция

Иванов напомни, че повечето европейски политици знаят за проблемите, пред които е изправена страната и добави, че ако България и Евросъюзът са едно семейство "българските проблеми не би трябвало да са нещо, което трябва да бъде замитано под килима, защото именно тези проблеми родиха механизма за мониторинг, който следи съдебната ни система под лупа от датата на приемането ни в Съюза преди 11 години". Добави, че председателството е шанс в дневния ред на обществото да влязат много нови теми, които да отворят очите на хората.

"Членството в ЕС е най-хубавото, което можеше да се случи на нашето поколение и на нашите деца. Но все ми се иска да премине моментът, в който да мислим, че някой от чужбина трябва да продължи да ни правя...Не пазете тишина, говорете. Няма да разсърдим чужденците. Най-много да разсърдим някой местен", завършва коментарът на Светослав Иванов.

В предаването беше излъчено и интервю с Паулин Адес-Мевел, която е ръководител в отдел "Европейски съюз и Балкани" в "Репортери без граници". През миналата седмица тя участва в представянето на "Бяла книга за свободата на медиите в България". В интервюто тя коментира, че "в България има проблем на концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. Има такива проблеми и в други държави, но тук е много специфично. 80% от разпространението на вестници да се притежава от един човек, е невиждано за други държави. И проблемът с такава концентрация е, че тя предизвиква съглашателство между политиците и медиите. Когато някой притежава толкова много медии, то те най-вероятно не се използват за журналистически цели, а за други такива, като например пропаганда."

Атака

По-малко от три часа по-късно в агенция "Монитор", а днес и във вестниците "Монитор" и "Телеграф" Светослав Иванов беше наречен "телевизионно ехо на олигархията". Той е обвинен, че "защитава цензорите", а единственият аргумент в подкрепа на твърдението е, че водещият е бил сред поканените представянето издадената миналата седмица "Бяла книга за свободата на медиите в България" (издание на Съюза на издателите и представена от издателите на "Дневник" и "Капитал - Иво Прокопиев, на вестник "Сега" - Сашо Дончев, и на "Клуб Z" - Огнян Донев).

В препечатаната дословно в печатните и онлайн изданията статия срещу Иванов - Бялата книга е наречена "памфлектно издание".

Представянето й миналата седмица предизвика гневна реакция и от самия Делян Пеевски. Чрез близките до него агенции ПИК и "Блиц" той разпространи обръщение, в което обяви, че не е олигарх (новини за новите придобивки на Пеевски вижте тук) и отправи заплахи към Прокопиев, Дончев и Донев.

По шаблон

Засега реакцията срещу Иванов е ограничена само до обидни коментари и недоказани твърдения. Следващата стъпка по модела за натиск, прилаган от медиите на Пеевски, е описан именно в "Бялата книга" и е регистриран от неправителствената организация "Фрийдъм хаус" (Freedom House) в доклада за състоянието на медиите през 2016 г. Според документа новата тенденция в натиска над журналисти, които критикуват правителството, е очернянето им чрез жълти и клеветнически материали, насочени срещу личния им живот: "Особено видими са компроматите срещу тв водещи от най-гледаните предавания на националните телевизии".

В книгата се припомня интервю за "Дневник" през май миналата година, в което вече свалената от ефир водеща на сутрешния блок на Нова телевизия Анна Цолова разказва, че кампаниите срещу нея в жълтите сайтове започват всеки път, когато споменава критично "имена на силни на деня" или пита за тях. Миналата година обект на подобна кампания беше партньорът й Виктор Николаев. През октомври вестник "Уикенд" (в който, също се появяват част от кампаниите от медиите на Пеевски) публикува негови снимки с членове на семейството му и с приятели, снимани по улиците на София, очевидно в свободното му време. Те бяха придружени от текст с двусмислената препоръка да бъде внимателен като пресича," ако не иска да попадне в черната статистика на КАТ и МВР за пострадалите в ПТП".

Пазате тишина (пълен текст)

През седмицата много хора ни призоваха да се снишим за следващите шест месеца. Да не гледаме към българските скелети в гардероба и дори да не споменаваме думата корупция. Но една реч в четвъртък ме накара да се замисля върху самочувствието ни, или по-точно неговата липса.

Българското европредседателство, преди всичко, е исторически шанс за всички. Шанс да поставим проблемите си честно, открито и без никаква мисъл, че не бива да се излагаме пред чужденците.

Без да искам да обидя някого - не сме камериерки в хотел, за да не се излагаме пред гостите, а страна, която трябва да има авторитет и тежест, за да се чува името и думата й.

Ако приемем, че ние в Европа сме едно семейство, българските проблеми не би трябвало да са нещо, което трябва да бъде замитано под килима, защото именно тези проблеми родиха механизма за мониторинг, който следи съдебната ни система под лупа от датата на приемането ни в съюза преди 11 години. Тогава Жан-Клод Юнкер, като премиер на Люксембург, целуваше приятелски не Борисов, а Сакскобурготски след подписването на договора за присъединяване. Но такъв е Юнкер - целуващ дипломат, който прави комплименти, ласкае, без това да означава нещо.

Ако си мислите, че той не знае какви са истинските измерения на корупцията в България, как нито управляващи, нито опозиция направиха опит за истински закон срещу нейното пресичане, много се лъжете. Ако си мислите, че той не знае проблемите пред българските медии, много се лъжете.

Но...тихо. Да не разсърдим чужденците. Ще им покажем българската природа и всичко ще си дойде на мястото. Не, председателството не е туристически панаир, а повод за приближаване към ценности, отговорности и уважение на закона. Красивата гледка към Витоша, Боянската църква и музеите не могат и не трябва да изместват порива към по-добра и справедлива България. Всички знаем колко красива е страната ни, всички знаем колко древна е историята ни, но това не означава, че не трябва да се борим с причините, които ни лепят клеймото "най" - но на обратно. Най-корумпирана, бедна, изостанала, несвободна...

Следващите шест месеца са шанс да вкараме много различни теми в дневния си ред, които да отворят очите ни към процесите в Европа и света. По този начин, ще видим по различен начин и нашите местни политици. Защото прекрасната реч на Туск не беше шедьовър, а дипломатическа демонстрация на отношение и политически стил, който изчезна от родната политическа сцена.

Нито повече, нито по-малко. Една прекрасна реч, която направи важен контраст с нашата страна. Тук думите на политиците са принизени до нивото пред кварталното кафене. И преди три дни Доналд Туск ни напомни, че думите могат да бъдат важни.

Когато Александър Батенберг напуснал България, тронът в София останал празен. Предложили на най-актуалния политик през онези години - Стефан Стамболов да стане цар, но той отказал. С аргумента, че на трона трябва да е чужденец, защото всеки тук си мисли, че заслужава да е цар. Така във Виена българските пратеници започнали да преговарят с Фердинанд.

Толкова години по-късно, Европа успява да вкара България в някакви рамки. Членството в Европейския съюз е най-хубавото, което можеше да се случи на нашето поколение и нашите деца. Но все ми се иска да премине момента, в който всеки да си мисли, че някои от чужбина трябва да ни оправи. Да се чувстваме равни, а не смачкани хора, които да си мълчат, за да не разсърдят чужденците. Напротив, проблемите тук са и техни проблеми. И трябва да ги решаваме заедно. Затова нека говорим високо за тях. На английски, на немски, на френски, на полски, но най-вече - на български. Този древен и прекрасен език, който звучи толкова хубаво в устата на чужденците. Не пазете тишина. Говорете. Няма да разсърдим чужденците. Най-много да разсърдим някой местен.