Голямото изригване на подводния вулкан Хавр е най-силното от този клас през последните 100 години, според изводите на учени от Университета на Тасмания. Вулканолозите са изследвали изригването, станало през 2012 год. статия за новото изследване е публикувана в Science Advances.

Отначало изригването останало незабелязано за учените. Скоро обаче вулканолози открили край бреговете на Нова Зеландия голям плаващ остров от пемза (пореста вулканична скала) с площ  до 26 хил. кв. км.. Дебелината му достигала 3,5 метра. Три месеца след изригването той се раздробил на части. Някои от тях потънали на морското дъно, други били отнесени към бреговете на островите Тонга, Нова Зеландии и Австралия.

В новото изследване учените проследили как се е развивала и с каква мощност е била вулканичната активност. През 2015 те спускат управляем автономен подводен апарат на мястото на изригването (във видеото)

На дълбочина 1220 метра открили 4,5-километрова калдера - голяма котловина, образувана при рухването на горната част на вулкана. На дъното на калдерата имало около 14 отверстия, през които е била изхвърляна лава, пепел и пемза.

През 2012 г. плаващият остров от пемза покривал около 400 квадратни километра от югозападния Тихи океан. Месеци по-късно по данни от сателити размерът му е бил два пъти по-голям от тази на Нова Зеландия.

Изригването на Хавр е най-мощното регистрирано. То е било 1,5 пъти по-мощно от изригването на наземния вулкан Сент Хеленс през 1980 год, оценено на пета степен по осемстепенната скала на вулканичната активност VEI. Или 10 пъти по-мощно от изригването на вулкана Ейяфятлайокутъл в Исландия през 2010 година.