В края на 2017 година най-харесваните от българите политически личности са Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова. Това са и трите политически личности, които имат положителен рейтинг за годината - доверието на гражданите към тях превишава недоверието. Това сочат данни от традиционния ежемесечен "Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл". Социологическото проучване е направено в периода 30 ноември - 7 декември и обхваща 756 души на възраст над 18 години.Държавният глава се черпи с доверието на 57% българите, Мая Манолова - 51%, а Фандъкова - 40%. След тях в статистиката се нареждат Бойко Борисов (33%), както и един "пакет" от личности като Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, които се черпят с доверието на 25% от българите. Този процент при Томислав Дончев е 24%.
22% от българите са заявили, че доверяват на лидера на БСП Корнелия Нинова, а 20% се доверяват на външния министър Екатерина Захариева. След нея в класацията на "Галъп" се нареждат Владислав Горанов (18%), Цвета Караянчева (17%), Веселин Марешки (14%), Валери Симеонов (12%), Волен Сидеров (7%), Божидар Лукарски (7%), Мустафа Карадайъ (5%), Христо Иванов (4%), Атанас Атанасов (4%) и Лютви Местан (2%).Най-голямо е недоверието спрямо Лютви Местан - 93%. След него в тази класация се нареждат Мустафа Карадайь (85% недоверие), Волен Сидеров (84% недоверие), Валери Симеонов (69% недоверие), Веселин Марешки (67% недоверие) и Божидар Лукарски и Христо Иванов, при които 66% от анкетираните ни съграждани са посочили, че не нямат доверие на тази личност.
Недоверието при лидера на ГЕРБ Бойко Борисов е 51%, а при лидера на БСП Корнелия Нинова - 62%.
С най-ниско недоверие логично са Румен Радев (24% недоверие), Мая Манолова (28% недоверие) и Йорданка Фанадъкова (34% недоверие). Между омбудсмана и кмета на Столична община обаче се вмества еврокомисарят Мария Габриел, при която недоверието е като при Манолова - 28%. Интересното при Габриел е това, че 29% от анкетираните са посочили, че не познават тази личност.
Другите най-непознати личности у нас, но със сравнително доверие сред обществото са председателят на НС Цвета Караянчева, при която 28% от анкетираните са заявили, че не са чували за тази личност, и лидерът на ДСБ Атанас Атанасов, който е непознат за 36% от българите.
Най-разпознаваемите личности у нас са премиера Бойко Борисов и лидера на "Атака" Волен Сидеров - при тях само 1% от анкетираните са посочили, че не са запознати с тези личности. След това по този показател се нареждат Румен Радев и Веселин Марешки - 2% от българите не знаят кои са те. Съответно 3% и 4% от българите не знаят кои са Корнелия Нинова и Мая Манолова.Според данните на "Галъп" у нас се открояват закономерни тенденции в доверието към основните институции и политически личности. През декември доверието в президентската институция е очаквано високо, а доверието в правителството е по-високо от това в парламента. Най-харесвани са личностите, които са по-далеч от ежедневния политически процес.
Институцията на президента завършва годината с нива на доверие от 56% срещу 29% недоверие. Така президентската институция затвърждава обичайния си висок обществен авторитет, който беше силно разколебан в предходния мандат. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни нива с доверието в институцията. Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се ползва с лично доверие от 25% - това също е сравнително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.През декември правителството има 31% доверие и недоверие от 58%. Това са равнища, които се повтарят сравнително устойчиво през годината. Така първите няколко месеца на кабинета "Борисов 3" се оказват с равнища на доверие малко по-добри в сравнение с началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата "Орешарски" и много по-неблагоприятни в сравнение с началните нива на първия кабинет "Борисов" през 2009 г. Налице е обичайното за всяка власт "износване" на подкрепата, но и достатъчно знаци, че ГЕРБ има дълготрайно влияние.Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от правителството в края на годината - 70% негативни и 22% позитивни оценки. През 2017 г. се долови известно укрепване на доверието в парламента. Според "Галъп" е вероятно това да се дължи на мобилизирането на електората на управляващите партии, които имат по-сериозна периферия.Нивата на позитивните оценки са останали сравнително трайно над 20%, а на негативните - под и около 70%. Подобен тип оценки за последно са били регистрирани през 2009 и 2010 г. - първите години на първия мандат "Борисов".
Според социологическата агенция в последните месеци обаче вече проличават и симптоми на разколебаване в тези показатели и предстоящите месеци ще покажат дали благоприятните равнища не са били само конюнктурен ефект.
Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното правителство в края на януари 2017 г. Парадоксално, по-благоприятни стойности на одобрение в парламента дойдоха в период, когато той на практика отсъстваше. Това се дължеше на общото успокоение, което обичайно идваше след разрешаване на политически кризи, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 г.
