Йети от планините на Азия – рунтава бяла маймуна, все още двукопитна и по-висока от човек, се смята за най-симпатичния криптид в света. И въпреки всичките свидетелства на очевидци, засега липсват категорични доказателства за съществуването на звяра.
Нито вкаменелост, нито тяло. Но подобно на американския му братовчед Голяма стъпка, се появиха части от козина, кости, зъби и кожа, които се озоваха в частни колекции. ДНК анализ на 9 от тези открития отново не успя да ни даде сигурни доказателства.
9-те проби, събрани от Хималаите и Тибетското плато включват козина, кожа, зъб, кост и изпражнения. Оказва се, че всички, освен една, принадлежат на мечки – азиатска черна мечка, хималайска кафява мечка или тибетска кафява мечка.
Последната проба – зъб от планинския музей "Рейнхолм Месн“ принадлежи на домашно куче.
"Резултатите демонстрират категорично, че биологичните следи от легендата Йети се откриват в местни видове мечки, а изследването сочи, че генетиката би могла да разкрие и други подобни мистерии", каза биологът Шарлот Линдквист от Университета в Бъфало.
Нейният екип не е първият, извършил ДНК анализ на предполагаема проба от козина на криптид.
През 2014 г. екип изследователи от Оксфордския университет в Обединеното кралство и Музея по зоология в Лозана, Швейцария, ръководен от специалиста по генетика от Оксфорд Брайън Сикес, публикува доклад, описващ как подложили на тест 37 проби козина, събрани от цял свят.
Това бе първото генетично изследване на проби от "аномални примати", което достигна до подобни резултати. Оказа се, че всяка една от пробите съответства на известен вид - от полярна мечка до овца и човек.
Това изследване обаче бе основано на по-опростен генетичен тест, в сравнение с новото.
Сикес и екипът му използвали секвениране на митохондриална РНК.
Докато Линдквист и нейният екип приложили полимеразна верижна реакция, митохондриално секвениране и филогенетичен анализ.
Сикес все пак внимателно отбелязал, че липсата на доказателства не е доказателство за несъществуването на аномални примати.
Линдквист стига до различно заключение: предполагаемите проби от Йети, дават доказателства, че криптидният мит може да се е зародил от срещи с истински животни.
Подобно на окапито, открито през 1901 г., което легендите наричаха "африкански еднорог", или останките от австралийската мегафауна, които доведоха до аборигенските митове за гигантския дявол Динго.
„Очевидно“ , каза Линдквист, „голяма част от легендата за "Йети" е свързана с мечки“.
Но изследването има и други приложения извън проучването на криптидите - ДНК секвенирането, сравнено със съвременните животни, може да даде някаква представа за еволюцията на мечките, много от които са уязвими или застрашени.
Екипът секвенирал митохондриалната ДНК на 23 азиатски мечки (включително пробите от Йети) и ги сравнил с други мечки по света.
Те открили, че тибетските кафяви мечки са тясно свързани с американските мечки, но хималайските мечки принадлежат към различна еволюционно разклонение, формирало се преди около 650 000 години по време на ледниковата епоха.
Това вероятно се е случило, когато ледът значително е промени пейзажа, разделяйки групи мечки, които след това поели по различни еволюционни пътеки.
Източник: sciencealert.com
