От Два до три пъти намалява производството на плодове и зеленчуци в България, показват данни за периода 1992 г.-2016 г., коментира пред БНР Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в България.

Значително се е увеличил вносът и "ние продължаваме да ядем вносни плодове и зеленчуци, което според нас е недопустимо при тези чудесни почви и климатични условия в България, както и предвид опитът, който имаме в производството", недоумява Милтенова. 

Според официалните данни броят на земеделските производители расте, причината е, че "през 2012 година България нямаше никакво подпомагане, защото беше в рамките на 30-40 лева, които представляват около 1% от себестойността на производството на зеленчуци и 3-4% за плодове, което караше производителите изобщо да не се регистрират като земеделски производители. Ако се направи сравнение 2012 и 2016 година, ще се види, че около 68 хиляди са регистрираните земеделски производители -2012 година, а през 2016 година вече са към 90 хиляди, тоест, когато подпомагането стана по-сериозно те се обявиха като производители и затова статистиката рязко скача", обясни Милтенова.

"Освен това голяма част от хората, които не са се нуждаели от подпомагане - те така или иначе не са ползвали нищо - това и причината, поради която ние излизаме с нашето предложение за тази позиция, която предлагаме за общата селскостопанска политика след 2020 година. 55 хиляди души през 2012 година получават подпомагане под 500 евро на година, в същото време като земеделски производители, когато те са обявени, трябва да плащат осигуровки и данъци от порядъка на 2000 лева. Излиза по-изгодно да не се обявяват", допълва тя.

Все повече земеделци се отказват да отглеждат плодове и зеленчуци и се насочват към зърнените култури. 88 на сто от фермерите у нас получават едва 20 % от субсидиите, останалите пари се дават на едрите зърнопроизводители.

Според градинарите, подпомагането трябва да бъде еднакъв процент от себестойността на всяка отглеждана култура. "Ние предлагаме да продължи подпомагането по първи стълб на система за единно плащане, но не на площ, а еднакъв процент от себестойността на продукцията за всяка една култура, т.е ако бюджетът позволява, например субсидията да бъде 30-25-20 % от себестойността на продукцията на всяка една култура, която е произведена и продадена на реални цени на пазара - така всички производители ще имат възможност да преценяват какво да произвеждат в зависимост от земята, дълготрайните материални активи, от пазарите, от напояването , така че в нашите магазини да има българска продукция и всеки един производител да произвежда всяка една култура, която желае".