Прокурорската проверка по изказването на премиера Борисов, че в парламента има хора, замесени в наркотрафик, е сред актуалните теми на вестниците в четвъртък.
"Върховната касационна прокуратура е започнала проверка след думите на премиера Бойко Борисов, че в парламента има хора, които са замесени в наркотрафик. Това каза говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова. Проверката е започнала по сигнал на Гражданско движение "Боец" от 14 ноември и на движение "Възраждане" три дни по-късно. По-рано стана известно, че парламентарната група на "БСП за България" иска главният прокурор Сотир Цацаров да разпита премиера Бойко Борисов за изказването му "в парламента продължават да стоят хора, които са замесени в наркотрафик, хора, които са купували гласове, и то на затворници". До днес по обед обаче в прокуратурата сигнал от левицата не е получаван, обясни Арнаудова. Тя уточни, че ако и от "Позитано 20" поискат проверка, сигналът на БСП ще бъде присъединен към другите два. Миналата седмица Цацаров обяви пред медиите: "Да се хаби ресурс на прокуратурата за политически изказвания - било то на премиера, било то на лидера на опозицията, някак си ми се струва доста пресилено." През лятото депутатът от "БСП за България" Манол Генов бе обвинен в купуване на гласове, а от ГЕРБ многократно настояваха за оставката му."
"Премиерът Бойко Борисов ще се сблъска за пореден път с кошмара си - прокуратурата даде знак, че ще го разпита по повод думите му, че "в парламента продължават да стоят хора, които са замесени в наркотрафик, хора, които са купували гласове". Борисов отправи обвинението преди две седмици, разгневен от нападките на БСП срещу правителството заради бившия здравен министър Николай Петров, подал оставка в края на октомври заради поръчка, която сключил с мъжа на дъщеря си. Върховната касационна прокуратура (ВКП) е започнала проверка по повод думите на премиера, съобщи говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова, цитирана от Нова тв. Сигналът е на гражданските движения "Боец" и "Възраждане", както и на БСП. БСП сезира главния прокурор Сотир Цацаров да предприеме "всички необходими действия", включително да разпита премиера по повод изказването му. Социалистите настояват Борисов да назове депутатите, замесени в трафик на наркотици, както и да каже откъде се е сдобил с компрометиращите данни и дали ги е предоставил на компетентните органи. Депутатите от ГЕРБ Тома Биков и Маноил Манев дадоха брифинг, за да изяснят за кои техни колеги от БСП намеква Борисов. Те посочиха, че соцдепутатът Манол Генов е обвинен в купуване на гласове. Цитираха и заглавия от медиите за Илия Стоилов - брат на депутата Георги Стоилов, арестуван за рекет и наркотици. Управляващата партия се обърна към левицата да изключи Генов и Стоилов от парламентарната си група или да си носи отговорността." - в. "Сега".
Всекидневниците отделят място и на активизирането на отношенията с Македония.
"Меморандум за намаляване на таксите за роуминг между България и Македония одобри в сряда Министерският съвет. Документът ще бъде подписан в четвъртък при съвместното заседание на правителствата на двете държави, което ще се проведе в македонския град Струмица. Двете правителства ще накарат мобилните оператори да договорят по-ниски цени за разговори в роуминг, предвижда документът. В момента между България и Македония има едни от най-високите такси - от 2,99 до 6,99 лв. на минута разговор и 25 лв. за мегабайт при ползване на мобилен интернет. Двете правителства ще подпишат и споразумение за общи търгове за електроенергия на двата електроенергийни системни оператора. Ще бъде подписана и договорка за предпроектни проучвания за строителството на нова газова връзка между България и Македония. В програмата е предвидено премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев да поднесат цветя на паметника на загиналия в авиокатастрофа президент на Македония Борис Трайковски. Освен това Борисов ще подари на Струмица и специализиран микробус за транспортирането на хора с увреждания. Това е първото съвместно заседание на правителствата на България и Македония, след като през август в Скопие бе подписан договорът за приятелство и добросъседство." - в. "24 часа".
"Очаква се на 27 ноември Св. Синод да разгледа писмото от Македонската православна църква - Охридска архиепископия, в което се казва, че висшите македонски духовници са решили да припознаят Българската православна църква като църква-майка, от която очакват да признае независимост на македонската. Решение обаче ще бъде взето след консултации с другите православни църкви. По този повод "Дневник" потърси Момчил Методиев - главен редактор на "Християнство и култура". Той е доктор и магистър по история от Софийския университет "Св. Климент Охридски"... "Възможни са няколко сценария за бъдещо развитие. Най-важното е, че писмото на Македонската църква напълно променя съществуващата до този момент ситуация. Преди получаването на писмото проблемът за статута на Македонската църква от всяка гледна точка - канонична и църковно-политическа - следваше да бъде разглеждан като спор между Сръбската и Македонската църква. Преди появата на това писмо Българската църква според мен правилно се въздържаше от активна намеса, за да не бъде подозирана в църковен експанзионизъм. Но след това писмо положението вече е различно. С оглед на историята на Българската екзархия, а и на изразеното от Македонската църква желание, Българската църква вече напълно основателно може да вземе участие в решаването на проблема на Македонската църква. Възможните сценарии за мен са три. Единият вариант е Св. Синод на БПЦ да не реагира по никакъв начин. Това би било най-нелогичното решение, тъй като би означавало Българската църква да се откаже от част от собствената си история. Вторият вариант е Българската православна църква едностранно да признае автокефалията на Македонската църква. Това крие в себе си редица видими рискове в отношенията с другите православни църкви. Третият вариант е Българската църква да приеме активно да представлява интересите на Македонската църква в православния свят, да бъде нейна Църква-майка. Ако продължим същата метафора, до момента Македонската църква може да се окачестви като "сираче" - макар и обявила едностранно автокефалия, тя не само остава непризната от никого, но и през десетилетията по нейния казус няма никакво развитие, тя по никакъв начин не е представена в православния свят. Като се има предвид фактът, че днешните територии на Република Македония са били част от диоцеза на Българската екзархия, изглежда напълно логично и разбираемо тъкмо Българската църква да се застъпва за Македонската църква. Това предполага провеждането не само на активна, но и видима църковна дипломация от страна на Българската църква или, с други думи - това означава на искането на Македонската църква да се отговори положително..." - в. "Дневник".
Състоянието на язовирите също е сред актуалните теми.
"205 язовира са с най-висока степен на неизправност и опасност за населението, съобщиха от прокуратурата. Въпреки многобройните нарушения ДАМТН е съставила само 6 акта, съобщи прокурор Ася Петрова. Оправданието на контролния орган било, че не може да се предприемат мерки заради "непълна правна уредба". "Смятаме, че това е неправилно разбиране", каза Петрова. През март прокурорите поискали министърът на икономиката да нареди инспектората да провери ДАМТН. След многократно удължаване на срока на 25 октомври бил получен доклад от инспектората, в който също се твърдяло, че има непълна правна уредба. Затова шефът на ДАМТН не можел да налага мерки. "Тежко укоримо бездействие по отношение на контролния орган", обобщи Ася Петрова. По-късно от агенцията съобщиха, че от началото на 2017 г. са извършили над 4000 проверки на язовирите и са съставили 395 акта. "Паралелно се извършва постоянен мониторинг на 205 язовира, определени като потенциално опасни. Други се поддържат изпразнени", твърдят от ДАМТН..." - в. "24 часа".
"Опасните язовири са оставени да се рушат и през последните три години никой не си е мръднал пръста, за да контролира и санкционира собствениците им. Решението на предишното правителство на Бойко Борисов за водоемите да отговаря Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) е на практика неизпълнимо. Стената на язовир "Бели Искър" е напукана и съоръжението застрашава София. Въпреки това никой не взема мерки за укрепването й, а институциите си прехвърлят отговорността. Това става ясно от писмо на прокуратурата до премиера, която прави поредна проверка и констатира бездействие, но досега не е образувала нито едно разследване. Общо 205 са опасните язовири в страната, установява още прокурорската проверка. За тях има "най-висока степен на неизправност и същевременно опасност за населението". Бройката не се е променила от февруари, когато от административната прокуратура дадоха специална пресконференция. И тогава бе заявено, че институциите бездействат, а през последните месеци нищо не се е променило. Пасивността на властта е стряскаща на фона на наводненията в последните години, които взеха множество жертви. Една от причините за тях бе именно загърбването на контрола и на правилата за стопанисване на язовирите. До Бойко Борисов са изпратени две писма - едно от главния прокурор Сотир Цацаров и второ от прокурор Виктор Малинов от Върховната административна прокуратура. И в двете се посочва, че от отговорната за контрола държавна агенция отказват да налагат предвидените в Закона за водите санкции, като например забрана за достъп до язовира и извеждането му от експлоатация. От ДАМТН се оправдават, че законът, по който работят, е несъвършен. В писмото на Цацаров се посочва, че прилагането на мерки спрямо собственици се обезсмисля, тъй като няма срок, в който те са длъжни да изпълнят предписанията на инспекторите. Иначе казано - всеки собственик може да твърди, че ще изпълни предписаното в бъдеще, но никога да не го направи, без страх от наказание..." - в. "Сега".
"От началото на годината до края на миналата седмица инспекторите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор са участвали в 4175 проверки на язовири в цялата страна. За нарушение на нормативната уредба при експлоатацията им са съставени 395 акта. Това се казва в съобщение на агенцията след като по-рано днес прокуратурата я обвини, че бездейства. Повод за спора на двете институции през медиите е казусът с язовир "Бели Искър", който според прокуратурата е неизправен. Язовирът е държавна собственост и се управлява от областния управител, но се стопанисва на концесия от "Софийска вода". Агенцията уточнява, че извършва постоянно наблюдение на 205 язовира, определени като потенциално опасни в писмо до прокуратурата още в началото на годината. През активния дъждовен сезон на тях се правят инспекции всяка седмица. Други язовири се поддържат изпразнени, за което се осъществява постоянен контрол, уверява агенцията, на която от 1 януари 2016 г. са възложени тези правомощия. Агенцията отговаря на забележките на прокуратурата за това, че досега не е наказала никого. "През първата година от дейността на специализираната дирекция към държавната агенция няма голям брой съставени актове за установяване на административни нарушения поради спецификата на проверките, разписана в нормативната уредба. При първа проверка на собствениците се дават предписания за отстраняване на констатираните нарушения със срок, който често е по няколко месеца заради сложността на нужните ремонти. Едва при последващите проверки се съставят актове, в случай, че не са предприети нужните действия", обясняват процедурата от агенцията. В съобщението се изтъква, че през 2017 г. средно всеки ден се издава акт на собственик на язовир. За да се подобри контролът, агенцията предлага да се промени Законът за водите, в който да се регламентират случаите, когато могат да се прилагат административни мерки и редът за обжалването им." - в. "Дневник".
Вестниците проследяват случая със задържаните българи в Турция.
"Трима българи са задържани в Одрин. Това потвърди по БНТ и Нова ТВ българският посланик в Турция Надежда Нейнски. Тя заяви, че имената им са ясни и в момента тримата се намират в затвор от закрит тип в Одрин с обвинение за трафик на мигранти и съзнателно подпомагане на престъпна организация. Преди пет дни одринските власти са арестували трима българи по обвинение, че се опитвали да прехвърлят нелегално у нас сподвижници на Фетуллах Гюлен. Той е сочен за организатор на опита за преврат в Турция миналата година. Арестувани са и шестима турски граждани, сред които и дете, съобщи турското издание "Хаберлер", като се позова на местната полиция. "Генералният консул на Одрин е получил информация от турските власти, че на 17 ноември този месец са били задържани трима български граждани. На 20 ноември на тях е наложена мярка задържане под стража. В момента тримата се намират в затвор от закрит тип в Одрин. Те са обвинени в нарушаване на закон 220 чл. 7 като обвинението гласи трафик на мигранти и съзнателно подпомагане на престъпна организация", обясни Надежда Нейнски. Тя заяви, че турските власти все още не са се свързали с нашата страна по надлежния ред, поради въведеното извънредно положение в Турция след опита за преврат. По думите на Надежда Нейнски консулите са в постоянен контакт с полицията и прокуратурата. На този етап има досъдебно разследване и не се знае кога прокуратурата ще внесе обвинението в съда." - в. "Стандарт".
"Завеждащият консулската служба в българското консулство в Одрин Мюзеян Узунова се срещна с тримата задържани български граждани в затвора в града, съобщиха от пресцентъра на Министерството на външните работи. Визитата ѝ не е била по искане на арестуваните, уточняват от ведомството.
Вчера турските власти задържаха тримата българи в Одрин по подозрение във връзки с организацията на проповедника Фетхуллах Гюлен при опит да преминат нелегално в България. Те са обвинени в трафик на мигранти и подпомагане на престъпна организация. Тримата нямат здравословни проблеми и са обяснили, че върху тях не е било упражнено физическо насилие в нито един етап от следствените действия. Те се срещнаха и с психолога в затвора, като никой от тримата не е потърсил съдействието му преди това. Назначени са им служебни защитници. Арестуваните не са поискали преводач, тъй като владеят турски език." - в. "24 часа".