Астрономите наблюдаваха много интригуващ астероид, който навлезе в слънчевата система по стръмна траектория от междузвездното пространство - първият потвърден обект от дълбокия космос.
Сега новите данни разкриват, че междузвездният скитник е скалист, подобен на пура обект с червеникав оттенък.
Астероидът, наречен Умумауа от откривателите му, е с дължина до една четвърт миля (400 метра), дълъг и много удължен - може би 10 пъти ширината му. Удължената му форма е доста изненадваща и силно се различава от астероидите, наблюдавани в нашата слънчева система.
Анализите на обекта, частично финансирани от НАСА, са публикувани в брой 20 на списание Nature. Те предполагат, че този необичаен обект се е скитал през Млечния път, непривързан към никоя звезда, в продължение на стотици милиони години, преди да се срещне с нашата звезда.
"В продължение на десетилетия теоретизирахме, че има такива междузвездни обекти и сега - за първи път - имаме директни доказателства, че те съществуват", казва Томас Зурбухен от дирекция "Научни мисии" на НАСА във Вашингтон.
Веднага след откриването му, телескопи по целия свят, включително и Very Large Telescope на ESO в Чили, се включват в измерването на орбитата, яркостта и цвета на обекта. Незабавното включване в наблюдението на обекта от наземните телескопи е от жизненоважно значение за получаване на най-добрите данни.
Съчетавайки изображенията от инструмента FORS на ESO, използвайки четири различни филтъра с тези на други големи телескопи, екип от астрономи, ръководен от Карен Мехеч от Института за астрономия в Хавай, установи доста необикновени характеристики на обекта:
Яркостта на Oumuamua варира с коефициент 10, астероидът се завърта около оста си на всеки 7.3 часа. Никой известен астероид или комета от нашата слънчева система не променя толкова яркостта си, нито има толкова голямо съотношение между дължина и ширина. Най-удължените обекти, които сме наблюдавали до момента, са не повече от три пъти по-дълги, отколкото широки, пише НАСА. Наблюденията потвърдили, че е обектът е напълно инертен, без най-малък намек за прах около него (за разлика от кометите).
Тези свойства предполагат, че Умуамуа е плътен, съставен от скали и евентуално метали, няма вода или лед и че повърхността му е почервеняла под въздействието на облъчването от космически лъчи в продължение на стотици милиони години.
Няколко големи наземни телескопи продължават да проследяват астероида, преди той да изчезне, отдалечавайки се от нашата планета.
