Докладът на БАН проиграва различни сценарии, при които може да се строи АЕЦ "Белене". Най-жизнеспособният е този, при който цената е под 10,5 млрд.евро, при капитал по-голям или равен на 70%/30% привлечен към собствен капитал и лихва под 4,5%.
Анализът в Доклада на БАН, изготвен по поръчка на Министерство на икономиката и представен днес, показва още, че у нас и в региона ще има недостиг на минимум 2000 MW базови и 1600 MW маневрени мощности през 2030-35 г.
В Доклада са разработени три сценария за развитието на икономиката ни до 2040 г., както и четири сценария за развитие на мощностите у нас. Направен е финансов анализ и на негова база са проиграни различни варианти за жизнеспособността на проекта.
Проектът АЕЦ "Белене" е възможно да бъде реализиран, но при изпълнение на финансовите показатели, заложени от БАН. Това стана ясно от думите на проф. Александър Тасев ръководител на проекта по разработване на доклад за АЕЦ "Белене" при представянето му в БАН.
Има три сценария за развитието на икономиката ни до 2040 г.,
Единият сценарий не предполага промяна в следващите над 20 г., а растежът на икономиката ще е 2,5-3%. При умереният вариант растежът от 3-4%. Оптимистичният вариант е за растеж от 3,5-6% . На тяхна база са направени сценарии за електропотреблението за същия хоризонт.
Сценарий с минимален растеж на потреблението, който не предполага съществено повишаване на електропотреблението.
При умерен и висок - потреблението ще нарасне. Има и оптимистичен вариант до 2040 г.
При анализите в Доклада са оценени и регионът, и мощностите на Балканите и на Унгария. Докладът показва, че към днешна дата има дефицит на потреблението.
Прогнозите са, че ако в региона се изпълнят най-оптимистичните програми на правителствата за построяване на нови мощности, ще има минимален недостиг на енергия. При умерен сценарий и при такъв с недостиг се предполага, че 2030-40 г ще се увеличи с до 49 терават часа потреблението.
Екипът извършил анализ на мощностите в региона. От него става ясно, че за да се покрие този недостиг е необходимо минимум 1500 MW базова мощност.
Оценката на мощностите в България е направена в четири сценария.
За нашата енергийна система при оптимистичен сценарий, сегашните мощности биха могли да работят до 2040 г и след това. При този сценарий изнасяме голямо количество електроенергия.
При референтния сценарий се предполага, че ще има постепенно извеждане на отделни блокове и централи. Това са топлоцентралите. Така се появява необходимост от маневрени мощности, а след 2035 г. се появяват дефицити за над 400 MW базова мощност.
При песимистичен сценарий се очаква повече декарбонизация и на централите ще бъде трудно да останат на либералния пазар. Ако това стане ще има единна борсова цена за региона.
Тук трудно може да се каже от сега колко ще се справят на конкурентния пазар. Затова се предвижда 2030-35 г. извеждане на някои мощности и необходимост от появяване на нови базови мощности.
При крайно песимистичен сценарий - ЕК повишава изискванията и не знаем какво става с частните ТЕЦ-ове Марица 1 и Марица 3 през 2024 г и 2026 г. Може да се окаже, че още 2030 г. се появява необходимост от нови маневрени и базови мощности.
В заключение Тасев посочи, че в периода след 2030-35 г. на България ще бъдат необходими до 1650 MW маневрени мощности и от 420 до 1770 MW базови.
Заедно в България и региона ще има недостиг минимум на 2000 MW инсталирани базови мощности, която може да е ядрена.
В региона и България може да се появи нова базова мощност, подчерта проф. Тасев.
Няма проблем активите да са включени в ново дружество и да се обявят за приватизация. Но от това виждане следва само едно - търсене на стратегически инвеститор.
Другият вариант е да се продадат активите както и оборудването. Това е трудно, защото това е стока с точна спецификация и трябва да отиде на мястото, за което е предназначена.
Най-лошият вариант е ако нищо не се прави по въпроса. Като краен случай - продаваме оборудването, заяви експертът.
Финансовият модел предвижда няколко сценария. В тях са включени инвестиционните разходи, оперативни разходи, свързани с експлоатацията, финансовите разходи и привличане на финансов ресурс, размера на лихвата, параметрите на оборудването, времето на работа на реакторите и прогнозите на цените.
Проф. Тасев обърна внимание, че пазарният риск е най-големият риск при такива дългосрочни проекти.
Вариантите, които са разработени са следните:
Консервативен, с високи разходи - €10,5 млрд., при съотношение 70%/30% привлечен/ собствен капитал и лихва от 4,97%. При най-консервативният вариант проектът не е жизнеспособен.
Оптимистичен вариант - под 10,5 млрд.евро при 80%/20% привлечен/ собствен капитал и лихва под 4,5% проектът е жизнеспособен. Проигран е и вариант със 70/30 привлечен към собствен капитал.
При инвестиционен разход под €10,5 млрд. при по-голям или равен капитал в съотношение 70%/30% на привлечен/собствен капитал и при лихвен процент под 4,5% има доста комбинации, при които проектът е жизнеспособен.
Участието на държавата подобрява финансовите резултати. Разработката дава възможност за изграждане на стратегия при водене на преговори.
АЕЦ "Белене може да се реализира, но ако бъдат постигнати параметрите, които са посочени във финансовите анализи на БАН.
Енергийният министър Теменужка Петкова благодари на екипа, изготвил доклада. Тя заяви, че БАН е трябвало да даде много труден отговор, защото не сме в хипотеза нова ядрена мощност, а имаме изградена площадка, както и оборудване.
Оттук нататък предстои анализ въз основа на доклада на БАН. И ако не е направен правилен прочит, то тогава ще се носи съответната отговорност, каза тя.
Петкова призова всички експерти и парламентарни политически сили да се обединят в една дискусия, за да се вземе информирано решение.
"Решението трябва да бъде взето бързо, но не прибързано", уточни Петкова.