„Златният коран“ се съхранява в Чепинската джамия при изключителни мерки за сигурност.
За него се грижи кметът Хайри Брахимбашев, който обяснява, че това е единстевният подобен екземпляр у нас, не само заради древната датировка, но и заради изписаните със злато пасажи, както и името на Всевишния. Джамията в Чепинци е единствената в страната с две минарета от по 35 метра, но освен тези архитектурни и строителни особенности, се отличава и с втората по богатство библиотека, след тази на Института по Балканистика и Ориенталистика към БАН. Библиотеката в Чепинци е направена след построяването на джамията и всички книги в нея са дарения.
Съхраняват се над 800 старопечатни издания и книги на арабски, османски и персийски език, като текстовете не са само религиозни. Има и книги по философия, астрономия, ислямско право и риторика. Библиотеката пази и 350 тома ръкописна литература - арабска калиграфия с поезия, история, етика и музика. Дори има и преводи на Ботевите стихове и Библията. Сред добре съхранените образци, освен книги, има и стари документи от преди Освобождението, лични документи за самоличност от 1900г и преди това. За жалост обаче съдържанието на повечето книги остава загадка, тъй като да бъдат възстановени и преведени е трудна задача за високообразовани специалисти, а и струва цяло състояние.
Най-впечатляващият експонат обаче си остава най-старият коран в България, наричан “Златният коран”. Той е на над 600 г. и според учени от БАН е правен за някой султан. Безценната находка е открита при експедиция в Смолянски регион, а Коранът е дарен от неговия притежател, който го открил в зида на рухнала стара къща.
Свещената книга е била в окаяно състояние, но специалистите от Националната библиотека в София я реставрират, след което безценното издание вече има корици, а изгнилите предни листове са възстановени. Експертите датират „Златния коран“ от началото на 14 век, изработен от ръчно отливана оризова хартия, а калиграфията сочи, че е написан в „Самаркандската школа“ (в бившия СССР). Уникално обаче е не само златното изписване, а и самата хартия, която въпреки възрастта от почти 600-те години, не е проядена от метала. Според кмета на селото такъв Коран до момента няма открит.
СмолянБГвести.нет
