10 народни представители остро възразиха днес в доклад до председателя на парламента Георги Пирински във връзка с нов опит да се промени текста в Закона за електронните съобщения, който да позволи безконтролното следене и подслушване на български граждани в интернет и по мобилните телефони.

Групата на недоволните от грубото нарушаване на правилника на НС са двама председатели на комисии в парламента, членове на ПГ на НДСВ - Минчо Спасов, на вътрешната комисия и Йордан Мирчев на транспортната комисия.

МВР се опитва да се превърне в един своеобразен Биг Брадър, каза пък адвокат Александър Кашъмов, юрист във Фондация "Програма "Достъп до информация" и адвокат за годината (2008) по повод приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.

Адвокат Кашъмов обясни, че текстовете на законопроекта предвиждат Дирекция "Оперативно-технически операции" на МВР да може да получава директен достъп чрез интерфейс до личната информация на гражданите от базите данни на интернет доставчиците и мобилните оператори заради нуждите на оперативно-издирвателна дейност.

Досега МВР имаше право да ползва личната информация на гражданите само при наличие на тежки престъпления, при издирване, с решение на съда.

Според Кашъмов "оперативно-издирвателна дейност" е понятие, което няма законова дефиниция и не може да е причина за предоставянето на специализараната информация. Ако влезе в сила законопроектът, Дирекция "Оперативно-технически операции" ще може да дава справки и на още 16 дирекции, структури на силовите ведомства.

От Фондация "Програмна "Достъп до информация" алармират, че всъщност текстовете на Законопроекта са били част от чл. 5 на Наредба 40, посветена на задължението на провайдърите и мобилните оператори да съхраняват 12 данни за комуникацията между хората.

По жалба на фондацията през декември 2008 година 5-членен състав на Върховния административен съд я отменя. След това идентични с тези в Наредба 5, биват приети на тайно заседание на Комисията за транспорт и съобщения в нарушение на чл. 27 от Правилника за НС, според който дневният ред се обявява поне един ден предварително от председателя на комисията. По думите на Кашъмов, в знак на протест заседанието е било напуснато, както от председателя, така и от всички депутати с изключение на тези от БСП и ДПС.

Според юристите на фондацията в законопроекта има редица противоречия, както с Конституцията на РБ, така и Европейската конвенция за правата на човека. Не са били изпълнени и процедурата за обществено обсъждане и срокът на обсъждането, който по закон, е 14 дни.

Юристите смятат, че ако се приеме законпроектът ще предизвиква постоянно чувство на гражданите, че са следени. Адвокат Йонко Грозев коментира, че и в момента няма преграда пред органите на МВР да използват данни от провайдърите и мобилните оператори. Но, за да ги използват те трябва да имат обосновано искане.

По сега внесения законопроект обаче няма нужда МВР да има мотив за достъп и ще може да изполва информацията за комуникацията на гражданите както си иска. Това заплашва тяхната лична неприкосновеност. По думите на Грозев, подобно масирано получаване на информация от страна на МВР ще има негативни ефекти на страната, то ще политизира МВР и ще даде възможност за влияние над политическите решения.

"Именно в такава предизборна ситуация опасността е изключително голяма", смята Грозев. Той каза още, че МВР трябва да има достъп до данните, но само с решение на съда. Кашъмов го допълни, като посочи, че решението на съдията няма да забави разследването, защото НПК предвижда при спешни случаи да се действа и без разрешението на съдия.

Освен това ДАНС също ще има право на достъп до информация. Фондация "Програма "Достъп до информация" ще сезира Европейския съд за правата на човека - ако законопроектът се приеме.