Международна група астрономи доказа, че на Енцелад существуват всички необходими условия за зараждането на живота. Водата не е единственото условия, както доскоро бе популярно да се счита. Важно за появата на живи организми от органичните съединения е хидротермалната активност. Когато учените за първи път видяха снимките на Juno с гейзерите на Енцелад, те силно се надяваха на спътника да има необходимата енергия за възникването на живота. Сондата на NASA вече установи наличието на химическите градивни частици. Сега изследователите считат, че са открили механизма на хидротермалната активност на далечната луна. Тя възниква при приливите от триенето между водата и скалите в недрата на Енцелад. Учените са  публикували доклад за изследването си в Nature Astronomy.

Под дебелия между 1 и 25 км слой лед на Енцелад има огромен солен океан. Слънчевите лъчи не проникват в него, а именно те осигуряват фотосинтезата на Земята и образуването на голямата чест от биомасата. Но хидротермални източници на дъното на океана биха могли да станат източник на живот на спътника на Сатурн. За съществуването им е неоходимо горещо ядро на космическото тяло.

Учените предположили, че източник на топлина в недрата на Енцелад може да бъде радиоактивният разпад. Този механизъм обаче действа в течение на няколко милиона години - срок, недостатъчен за възникването на живота.

Иследователите създали компютърен модел, който показал, че приливните сили, възникващи заради движението на спътника по елиптична орбита около Сатурн, могат да нагреят водата в ядрото му. Това става в резултат на триенето при циркулирането на течността в порьозни скали. Температурата на водата се повишава и при достигане на 90 градуса Целзий, тя се изтласква в океана до полюсите на Енцелад и впоследствие се изхвърля в космоса във вид на ледени гейзери. 

Този механизъм би могъл да действа в течение на милиарди години, което може да доведе до образуването на живи организми.