Сума в размер на 211 000 лв. и 12 пендолири от откупи на отвлечени местни

жители получават бандитите в Източните Родопи преди близо 90 години

В болшинството случаи, неразкрилите своята самоличност разбойнически банди са добре въоръжени с пушки, пистолети, бомби и ножове. Това им позволява не само лесно и бързо да осъществяват обирите и грабежите си над невъоръжените обикновено местни жители, но и успешно да противодействат на преследващите ги полицаи и стражари. На 12 май 1931 г. например, след като попадат на засада, устроена им на пътя Ивайловград – с. Попско, 10 неизвестни разбойника повече от час водят престрелка с изненадалите ги милиционери и стражари, след което напълно невредими успяват да избягат и се скрият в гората. Показателен за силата и уменията на въоръжените анонимни разбойнически банди да се справят със своите преследвачи, е и станалият на 17 юли 1931 г. на пътя с. Лъджа – с. Свирачи, Ивайловградско, инцидент. Четирима добре въоръжени разбойника, движещи се по посока на границата с Гърция попадат на предварително поставена им засада. Между тях и стоящите в засада войници се завързва престрелка, която прераства в истинско сражение. В него падат убити двама войника, а разбойниците, улеснени от тъмнината, успяват да преминат границата с Гърция. Подобен е и случаят от 22 май 1934 г., когато след като ограбват много вещи, дрехи и пари от пътници в местността „Обира“ до с. Пелевун, шестима добре въоръжени разбойника попадат на устроената им в местността „Чинара“, до Ивайловград засада. Независимо, че са изненадани от полицаите те влизат в престрелка с тях и не след дълго, изоставяйки част от ограбените вещи, успяват, отстъпвайки в посока на границата да избягат и се укрият на гръцка територия. Не липсват и случаи, когато изненадани се оказват не разбойниците, а техните преследвачи. На 7 март 1931 г. например, петима неизвестни разбойника най неочаквано нападат състоящ се от двама човека патрул в местността „Обира“, до с. Пелевун и след като го обезоръжават, необезпокоявани от никого извършват обир над трима пътника, от които ограбват около 1000 лв., един часовник, 2 кг. бонбони, 12 кг. прежда и един нож.

От направените проучвания се установи, че дело на анонимните разбойнически банди, действали в Източните Родопи през разглеждания период са общо над 150 регистрирани от полицията престъпления. Основно място сред тях заемат нападенията, извършени от засада срещу прибиращи се по домовете си местни жители, отиващи, или завръщащи се от пазари и панаири пътници, намиращи се извън населените места селскостопански работници и др. Най често нападани са групи от пътници, състоящи се от един до трима човека, но не липсват и случаи, в които числото на последните достига до 10 – 15 и дори до 20 човека. За  отбелязване в това отношение са станалите на 30 август 1925 г., 1 април 1928 г., 25 септември 1928 г. и 21 март 1931 г. обири. При първия от тях, станал на пътя Ивайловград – с. Пелевун, спрени от неизвестни разбойници са 10 – 12 пътника, от които са ограбени 15 000 лв., 3 коня и дрехи. При втория от споменатите обири, извършен в местността „Бозирог“, Ардинско, нападнатите пътници са 20 на брой, а при третия и четвъртия са ограбени съответно 15 и 16 човека.

 Тласкани към престъпления от глада и мизерията, в които живеят, неразкрилите своята самоличност разбойници плячкосват при нападенията си всичко, което може да им послужи за препитание. Освен парите и скъпоценностите, те ограбват от жертвите си и техния добитък, храна и облекло. В списъците на ограбваните стоки твърде често фигурират и стоки от първа необходимост, като хляб, захар, сапун, цигари, прежда, дрехи, бонбони, шоколад. На 17 май 1928 г. например, девет добре въоръжени неизвестни разбойника залавят петима местни жители от с. Курткьой, Момчилградско, от които вземат всичките здрави дрехи, а им оставят своите скъсани.

 Друг основен обект на нападенията на неизвестните разбойници са къщите на по-богатите местни жители в района. Общият брой на тези нападения през периода е над 20. Обикновено, те са извършвани в по-отдалечените селища, където контролът от страна на военните и административните власти е по-малък и разбойниците са по-необезпокоявани в действията си. На практика, такива нападения са осъществявани през целия разглеждан период във всички околии на района. Извършителите им са привличани към тях от големия размер на плячката, която добиват при осъществяването им. Освен пари и различни ценни предмети, като златни накити и нанизи, златни турски монети и др., от нападаните къщи са ограбвани и голямо количество дрехи, покъщнина и добитък. За да бъдат нападенията успешни, често пъти разбойниците извършват и немалка по обем предварителна подготвителна работа, изразяваща се в блокиране на цели махали, пробиване на външните стени на набелязаните за ограбване къщи и т. н.

Всички извършени над пътници и домове на местни жители нападения от анонимни разбойници са съпроводени с много насилие и жестокости. За да бъдат принудени да дадат парите и скъпоценностите си, залавяните извън населените места пътници и намиращите се в нападаните къщи хора са бити и измъчвани с нагорещено желязо, рязани са части от телата им, наранявани са.  Дванадесет от тях по време на нападенията са убити. Въпреки изтезанията и издевателствата на които е подложено, незащитеното и неохранявано от властите местно население търпеливо и безропотно понася разбойническото насилие. Случаите, когато то оказва съпротива на разбойниците са съвсем редки и по правило тя е предизвикана от случайно стечение на обстоятелствата.

Освен многобройните нападения над пътници и домове на по-богати местни жители, дело на анонимните разбойнически банди са и немалко нападения над джамии, мехтепи, воденици, ханове, кошари, дюкяни, автомобили, камионетки и др. През 1931 – 1932 г. неизвестните разбойници са извършители и на две отвличания на местни жители, използувани от тях като заложници. Полученият в замяна на освобождаването им откуп е в размер на 211 000 лв. и 12 пендолири.  

          Независимо, че като цяло ръстът на разбойническата престъпност през 1930 – 1935 г. продължава да остава висок, през този период се появяват и първите признаци на нейното постепенно намаляване и отмиране. В докладите и донесенията на окръжния управител и околийските началници до висшестоящите им инстанции от това време все по-често срещана е констатацията, че разбойнически нападения и банди в околиите и окръга няма, и че проявите на разбойничеството са сведени до минимум.

          Известно повишаване на разбойническата активност се наблюдава единствено през пролетта на 1935 г. в района на Фотиновска и Мишевска общини, влизащи в състава на Момчилградска околия. Зачестилите разбойнически нападения там, местните власти обясняват с благоприятните за разбойническа дейност природогеографски дадености на тези райони, както и с липсата на какъвто и да е полицейски надзор над разбойниците в тях. За да могат успешно да противодействат на върлуващото разбойничество, властите в тези общини често искат от висшестоящите полицейски и административни органи усилване на полицейската стража, отпущане на необходимото количество оръжие за въоръжаване на общинската стража и някои общински чиновници, отпущане на суми за организиране на шпионаж в задграничните центрове на разбойничеството, осигуряване на постоянна телефонна връзка между полицейските участъци в общините и т. н.

                                                                                                                    (Следва)