Случаят е от 28 юни тази година. Действието се развива в Лейкленд, Флорида. Мъж забелязва изгубено момиченце на около две години да се мотае наоколо само на мач по софтбол. Той отива при детето и започва да го разпитва къде са родителите му, разбира, че е там само с баща си, след което го повежда към игрището, с надеждата да го открие. По пътя непрекъснато разпитва детето дали някой от мъжете наоколо не е баща му. Момиченцето обаче постоянно отговаря с „не“ и започва да нервничи, както често правят децата, затова мъжът го вдига на ръце и продължава да върви.

За съжаление в същия момент някой съобщава на бащата, че е забелязал как непознат мъж може би отвлича детето му. Той настига мъжа, носещ дъщеричката му, и заедно с група свои прия­тели го поваля на земята, като започва да го рита и бие с увереността, че спасява детето си. Намесва се полицията. След проведено разследване и много разпити става ясно, че пострадалият от побоя мъж наистина се е опит­вал само да помогне на детето - има множество свидетели, които край пренаселеното игрище са го чули как многократно пита детето, сочейки различни мъже, „Това ли е баща ти?“ и са видели как искрено се опитва да открие родителите му. Няма никакви доказателства, че мъжът (който, както се разбира впоследствие, има две дъщери) е имал каквото и да е намерение да направи друго, освен да помогне на едно изгубено двегодишно дете да открие родителите си и да го спаси от потенциално опасна ситуация. Добрият самарянин е пуснат от полицията.

Тук идва ред на може би най-важ­ната роля в тази история: тази на Facebook

Въпреки че проверката на полицията установява, че всичко е едно голямо недоразумение, бащата на детето не е удовлетворен. В следващите 24 часа, той открива и споделя името, профила, адреса, местоработата, телефона и снимки на мъжа, за когото вярва, че е искал да направи нещо лошо на детето. Той пише подробен пост за това, че човекът на снимките е педофил, таргетиращ малки деца.

В поста си, бащата предупреждава хората от областта да се пазят от него, защото е опасен. Информацията се разпространява в социалната мрежа като горски пожар. Само седмица по-късно, несправедливо обвиненият мъж и семейството му по спешност напускат дома си и града, в който живеят, защото започват да получават смъртни заплахи. Въпреки преживяното, Утпол Пател все още отказва да повдигне обвинения срещу бащата на момиченцето, който го е направил известен във Facebook и завинаги е опетнил името му като похитител на деца.

Страхът на родителя за детето му е разбираем

И макар физическата самораз­права, без зададени въпроси да сочи за доста ниската култура на бащата, това отново би могло да се обясни с ужаса, който е изпитал при мисълта за потенциалното отвличане на дъщеря му. Доста плашеща е обаче лекотата, с която всеки може да бъде набеден за престъпник и лицето му да се разпространи сред хиляди потребители във Facebook, без никаква проверка от страна на социалната мрежа. Животът на мъж, който се е опитал да помогне на изгубено дете, е разрушен в рамките на няколко дни - въпреки че постовете са свалени, всички знаем, че „интернет е завинаги“.

Още по-плашещото е, че случаят, който ви разказах подробно по-горе, е само последният от много други такива. През 2014 Кенет Рот от Австралия, който държи два мотела в град Намбука, е обвинен във Facebook, че в хотелите си прикрива педофили и им помага да си уреждат срещи с невинни деца. Авторът на поста, Дейвид Скот е електротехник, работил по някои от стаите в хотела. Мотивът му за обвинението все още не е ясен, но се установява, че то е напълно лъжливо. Злото обаче е сторено - Рот бива заплашван и впоследствие пребит на два пъти от разярени тълпи хора, а накрая напуска Намбука. Той завежда дело срещу Скот, което печели през 2016 година - присъдени са му щети в размер на 150 000 долара.

През 2015 пък Жаклин Хамонд обвинява във Facebook своята колежка Давин Даял, че „се е напила и е убила детето си“. Погрешната информация струва на Даял много емоционален стрес, тя съди Хамонд и през 2017 печели делото за половин милион долара. Има многобройни други случаи на фалшиви обвинения в кражба, изнасилване и злонамерени действия от потребители на Facebook, както и разпространяването на лична информация на таргетираните от тях хора - и насочването на „яростта на тълпата“ към тях, прерастваща в заплахи и саморазправа. Нещо, което се случва наистина за брое­ни дни.

Каква е ролята на Facebook във всичко това?

Първо, за случаи на уронване на престижа в социалната мрежа има поставени защити и модели за реакция. Човек може да докладва поста, който злонамерено заявява неверни факти за него с цел понижаване на репутацията му и дори застрашаване на живота му. Ако човекът, който искате да докладвате, е скрил постовете си от вас, можете да ползвате формата във Facebook: Report a violation of the Facebook Terms. За резултатите от доклада трябва се да осведомите сами; Facebook няма задължението да се свърже с вас с резултата от проверката, а всякаква комуникация от страна на социалната мрежа с докладвания човек е поверителна. Лошото е, че ако след проверката Facebook прецени, че зловредно намерение и уронване на престижа няма, няма много какво да направите - повторни доклади на един и същ профил може да се приемат за атака към човека и не друг, а ва­шият профил да бъде блокиран.

Отделно от докладването също така, Facebook не поема друг тип отговорност за разпространяването на невярна информация от частни потребители, въпреки че вече взима мерки за фалшиви новини, разпространявани от медии.

Социалната мрежа се позовава на „правото на свобода на словото“, която доста размива границите на общуването там. Тя няма и реалните инструменти, с които да проверява всеки viral пост от този род и едва наскоро, след зачестилите случаи на live стрийминг на убийства и престъпления Марк Зукърбърг увеличи служителите, занимаващи се с проверка на това (live) съдържание онлайн.

Доколко можем да „обвиним“ самия Facebook?

Използването на социалната мрежа винаги е било промотирано като начин за свързване с близки и хора по целия свят, със силно положително послание на ползването й. И истината е, че което се случва с нея днес, е много близко до това, което се случи с изкуствения интелект Тай на Microsoft: случиха й се хората. Facebook е отражение на нас и всичко, което виждаме и се случва там, правим самите ние. Но има още няколко важни фактора за избухването на уронващите престижа постове през последните години, които се разпространяват от хиляди хора без проверка на фактите.

Първо, хората започнаха да вярват на всичко, което четат там, и да го споделят със скоростта на светлината, без дори мисъл за съмнение. При случая с мъжа във Флорида от местната полиция съобщават, че само един човек се е обадил, за да провери дали информацията за „опасния педофил“ е вярна. Eто неговият оригинален пост след това, в който той казва, че се е обадил в полицията да се поинтересува за случая, тъй като набеденият мъж живее много близо до него.

Според Делия Мокану, която е физик, изучаващ биологичните и социо-технологични системи, съществува феномен на име „Колективно внимание в ерата на (фалшивата) информация“. Той представлява силната склонност на Facebook потребителите да вярват на фалшива информация - склонност, кореняща се във всеобщото недоверие към масовите медии в момента. Съществува и съвременна криза на доверието - през последните 40 години все по-малко и по-малко хора казват, че вярват едни на други. Опасността от тази криза, за­взела умовете ни, в съчетание с достъпността на Facebook води до нещо наистина експлозивно поради огромната публичност и лекота на споделянето. Това споделяне, което може да унищожи човешкия живот буквално за дни. От тази криза трябва да се измъкнем сега - и може би не е лоша идея междувременно да ограничим използването на Facebook до споделяне на новото си постижение във фитнес залата.