Бългapия e нa тpeтo мяcтo в цялa Eвpoпa пo изpaбoтeни чacoвe зa eднa ceдмицa зa пocлeднoтo тpимeceчиe нa 2016 г. пo дaнни нa Eвpocтaт, цитиpaни oт Инфoгpaф.
България е една от многото европейски държави със стандартен работен ден от 8 часа. Само пет са държавите с по-кратък работен ден (Италия, Франция, Дания, Турция и Белгия), а в Норвегия и Швейцария той е 9 часа. Всички останали европейски страни имат 8 часов стандартен работен ден, като средната продължителност е 7,9 часа.
Как обаче стоят нещата по отношение на средната продължителност на работния ден и броя на почивните дни?
Въпреки че сме на средното равнище по стандартизирано работно време, българите се нареждат на трето място по изработени часове за една седмица за последното тримесечие на 2016 г. по данни на Евростат. Средно сме работили по 40 ч. и 48 мин. седмично на основната си работа. Изпреварват ни само съседните Турция (46 ч. и 48 мин.) и Гърция (42 ч. и 18 мин.).
Най-малко са работили в Холандия (30 ч. и 18 мин.), Дания (32 ч. и 54 мин.) и Норвегия (33 ч. и 18 мин.).
Средното равнище за изработени часове за една седмица за Европа е 38 ч. и 1 мин.
Причината за тези показатели на страната ни обаче е не друга, а това че България е страната с най-нисък дял на работещите на непълен работен ден в ЕС. Така когато броят на отработените часове се раздели на този на работещите лица се получават по-високи от средните стойности. Сред причините за това можем да посочим:
- Структурата на образователната система и все още маргиналната роля на дуалното образование - преобладаващата част от младежката заетост в страните от ЕС е на непълен работен ден;
- Сравнително ниското ниво на доходите от работна заплата у нас (въпреки процесът на застигане) в сравнение с голяма част от ЕС, което в известна степен обезмисля работата на половин работен ден, освен в случай на високо платен труд;
- Някои характеристики на трудовото законодателство, които правят работата на непълен работен ден непривлекателна както за работодателите, така и за работещите.
В същото време страната ни се намира почти в средата по продължителност на платения годишен отпуск. На служител с трудов стаж от една година в България се полагат най-малко 20 дни отпуск при средното 21,5 дни за Европа.
Най-продължителен отпуск имат във Финландия и Франция (по 30 дни), следвани от Великобритания с 28 дни и Италия с 26. Най-малък е минималният отпуск в Турция (само 14 дни), Азербайджан (15 дни), Босна и Херцеговина, Казахстан, Украйна и Беларус (по 18 дни).
Наред с минималния годишен отпуск, работодателите са задължени да спазват и националните празници или да плащат извънредно на служителите си, когато работят по време на такива. Този тип почивни дни в България през 2017 г. са 17, като 12 от тях се падат между понеделник и петък, а 5 са през уикендите. Повече празнични дни има само в 4 други държави, а в Армения и Грузия те също са 17.
Най-много почивни дни има в Азербайджан (28), като 21 дни са през работната седмица, а 7 през уикендите. На второ място се нарежда Казахстан с 21 национални почивни дни, от които 17 са през седмицата. Най-малко са националните празници и почивни дни в Ирландия (9), като само един от тях е през уикенда. Следват Белгия и Люксембург с по 10 почивни дни.