Основателят на Плейбой Хю Хефнър, който предизвика сексуална революция през 60-те, със своето списание за жени и клубовете Плейбой, почина на 91-годишна възраст.

Бизнес начинанието му се оказа изключително популярно, Хефнер започна да публикува месечни есета, които той наричаше „Провъзгласяване еманципацията на сексуалната революция“. Журналистката феминистка Глория Щайнем решава да ги обори като разкрие случващото се в клубовете, описвани като рай, но само за мъжете.

„Зайчетата на Плейбой са слабо образовани, експлоатирани и зле платени“, обяви тогава Щайнем. Тя определи списанието и клубовете не за еротични, а за порнографски.

През 1963 Щейнем започва работа като зайче на Плейбой в клуба в Ню Йорк под прикритие.

Представя се за Мари Катрин Охс, бивша секретарка и кралица на красотата. Тя кандидатства за работа в клуба, предлагащ два пъти по-висока заплата от тази на средностатистическа сервитьорка.

В серия от есета, Щайнем описва как е била подложена на кръвни изследвания и физически прегледи за полово предавани болести преди да бъде наета, а след това карана да носи костюм на зайче „с два инча по-малък от реалните ми мерки. ”

Костюмът бил толкова малък, че ципът захапвал кожата, ако някое момиче кихнело, заради настинка, ципът просто се късал.

Всички зайчета трябвало да поставят пълнежи в сутиените си, за да направят деколтето си по-съблазнително. Често този пълнеж се състоял от торбички за химическо чистене, чорапи и пари.

Момичета плащали сами за изкуствените мигли, чорапогащите и за изпирането на костюмите си.

Клубът удържал 50% от първите заработени 30 долара.

Налагали се глоби за закъснение, хранене на работното място и за всяко отклонение от строгите стандарти на клуба, за това как трябва да изглежда едно зайче.

На момичетата било забранено да излизат с клиенти.

За да съблюдават спазването на правилата, клубовете на Плейбой наемали детективи, които устройвали капани на момичетата, предлагайки им стотици долари в замяна на секс. Зайчетата, които приемали офертата, били уволнявани.

Макар Щайнем да работила едва няколко дни, тя отслабнала с 5 килограма, принуждавайки шивачката си да стесни с два сантиметра от всяка страна костюма и. Краката и трайно се уголемили с половин размер, защото по време на смените трябвало да носи непрекъснато 8-сантиметрови токчета.

По време на престоя си в клуба, Щайнем се запознала само с една жена, която получила обещаните 200 долара. Останалите припечелвали далеч по-малко.

Статията на Щайнем се смята за един от първите примери за изобличаване под прикритие. През 1985 по случая бе направен филм с Кърсти Али в главната роля.

„Мисля че самият Хефнър иска да остане в историята като човек на изтънчеността и блясъка. Но последният човек с когото аз искам да остана в историята е Хю Хефнър ”, казва по-късно Щайнем.

„Жените имат най-голяма изгода от това да се оттървем от старата лицемерна представа за секса. Някои хора се държат така, като че ли сексуалната революция е мъжки заговор, който цели да им осигури жени за секс. Един от страничните ефекти на женското движение е асоциирането на еротичния импулс с желанието да нараниш някого“, коментира тогава Хю Хефнър.