Ричард Хамънд казва, че Volvo е кутия, с която да си разнасяш еърбеговете насам-натам. Прав е, но всъщност аз харесвам Volvo. Тези коли ми приличат на санбернарски кучета. Най-важното е, че винаги можеш да разчиташ на тях, когато нещата започнат да отиват на зле. Страхотни са наистина, но като се замисля, никога не съм имал санбернар и никога не съм карал Volvo.

XC60 ми е първото и това, което леко ме притеснява, е, че изглежда много добре. Е, поокастрили са концепцията, но вижте го пак. Това си е красива семейна кола, която може да бъде шофирана от сексапилна, необвързана и, забележете, нераждала жена. Дали тогава това изобщо е Volvo?!?

Качвам се на най-мощната версия Т6. Тя е с турбиниран редови бензинов шестак, споделящ с четирите колела всичките си 285 „коня" и 400 Нм. В началото просто оглеждам интериора. Като замисъл не е лош и е уютно, но има някои неща, които не разбирам. Ако така прехвалената „плаваща" централна конзола беше в италианска кола, щеше да е ОК, но в шведска ме кара да си задам въпроса какъв е смисълът да е плоска. Защо са я направили така, при положение че пространството отдолу е неизползваемо?



Другото странно нещо е дисплеят на навигационната система. Първо трябва да разбереш откъде изобщо се пуска. Това се случва чрез едни странни копченца зад волана или чрез огромно дистанционно управление.

После трябва да осъзнаеш, че сравнително големият цветен екран си е само за навигацията, а тоновете информация за всичко останало се изписват на нелеп монохромен дисплей отгоре на таблото. Честно казано, очаквах и малко повече като качество на материалите и сглобките на някои места.

Затова започвам да карам. Тук говорим за 6-степенна Geartronic кутия. Може да се кара в автоматичен режим, а може и да си сменяш сам, което, учудващо, е забавно. Този модерен SUV наистина върви много, но изобщо не се усеща. На няколко пъти се усъмних силно в показанията на скоростомера. Това вероятно е заради адаптивното окачване Four-C. Накратко, имате три режима - Comfort, Sport и Advanced. Последният би трябвало да е компромисен за сметка на комфорта, но през голяма част от пътя ползвах точно него и изобщо не страдах.



Комфортният режим също е забележителен, последният път, когато се возих на нещо толкова „мазно", беше в новата S-класа. ХС60 е добър не само на пътя. Има си Hill Descent Control и умно 4х4. Естествено, че карахме и през пресечен терен. На места направо слизах, за да видя как, по дяволите, минава това оттук. Аз лично съм изненадан от способностите на лъскавото Volvo.



Ако забелязвате, опитвам да избегна темата за онова нещо с автоматичното спиране. Колкото и да ми е неприятно, тази кола може да решава вместо мен. Ако по някаква причина се окаже, че съм идиот и не спирам навреме, ХС60 само ще спаси предната си броня. С цялото недоверие на света проверих системата City Safety зад един Golf и работи. И не е екстра! Може го всяка една модификация, стига събитието да е със скорост под 30 км/ч. Сега ще си кажете, че е тъпо, но аз се сещам за една конкретна градска случка, която щеше да има различен край, ако бях с Volvo ХС60.



На връщане имаше много сняг, а аз отново бях пътник. Преди един завой се оказа, че всичките четирима в колата сме пътници. Благодарение на някакъв физичен закон и лед Volvo-то предприе един от най-дългите дрифтове, на които съм бил свидетел. Наистина беше толкова дълъг, че всички имахме време да се паникьосаме и побелеем. В крайна сметка ХС60 разбра що за стока сме и оправи нещата, а аз го пожелах. Да, пожелах си Volvo далеч преди да съм навършил години за пенсия...

Ние казваме: Красиво, скъпо и бързо Volvo, което може да се справи с всеки гамен зад волана си. Само дето зад волана му никога няма да седнат гамени, защото е Volvo...


Материалът се публикува с любезното съдействие на сп. Top Gear България.