Когато хората снимат пясъка на идилични плажове, те гледат на него като на неизчерпаем природен ресурс.
Прекомерната експлоатация на пясък обаче нанася щети на околната среда, застрашава бреговите общности и поражда ожесточени конфликти.
Нарасналото търсене, в комбинация с интензивния добив, е причината за очертаващия се недостиг на пясък. Множество доказателства сочат, че този ресурс става все по-голяма рядкост в множество региони.
Във Виетнам, търсенето на пясък превишава запасите в страната. Ако това несъответствие се запази, до 2020 година Витнам ще остане без строителен пясък.
Проблемът почти не се споменава в научните дискусии и до момента не е систематично проучен.
Докато учените се опитват да определят количествено как изграждането на инфрактруктура и пътища влияе на местообитанията и околните региони, въздействието от добива на строителни материали, като пясък и чакъл, се пренебрегва.
Международен екип от учени анализира какво се случва на местата, на които се добива пясък, къде се използва и всичко случащо се между тези два процеса.
Според изследователите трябва да бъде създадено международно споразумение, което да регулира добива, употребата и търговията с пясък.
В момента пясъкът и чакълът са най-добиваните материали по света, изпреварвайки изкопаемите горива и биомасата. Пясъкът е ключова съставка в бетона, пътищата, стъклото и електрониката.
Огромни количества пясък се използват в рамките на проекти за рекултивация на земя, добив на шистов газ и възстановяване на плажове. Скорошните наводнения в Хюстън, Индия, Непал и Бангладеш ще увеличат търсенето на пясък по света.
През 2010 държавите са добили 11 милиарда тона пясък. Количеството е най-голямо в азиатско-тихоокеанския регион, следван от Европа и Северна Америка.
Само в САЩ, производството и употребата на строителен пясък възлезе на 8.9 милиарда тона през 2016. През последните 5 години производството се е увеличило с 24%.
Трябва да се има предвид, че официалната статистика не включва и множество други употреби на пясъка с нестроителна цел, като хидравлично разбиване и възстановяване на плажове.
По традиция пясъкът се смята за местен продукт. Недостигът в определени региони и забраните за добива му в редица държави, го превръщат в глобална стока. През последните 25 години стойността на международната търговия е нараснала близо 6 пъти.
В отговор на ожесточената конкуренция за пясък, правителството в Хонг Конг наложи държавен монопол върху добива и търговията в началото на 20 век, който продължи до 1981 година.
Днес организирани престъпни групи от Индия, Италия и други държави извършват незаконна търговия с пясък. Вносът на големи количества пясък в Сингапур разпали спорове с Индонезия, Малайзия и Камбоджа.
Негативните последици от прекомерната експлоатация на природния ресурс се усещат в по-бедните региони, в които пясъкът се добива. Интензивният добив на пясък променя реките и бреговите екосистеми, увеличава седиментите и причинява ерозия.
Изследвания сочат, че дейностите по добив на пясък засягат множество видове, сред които риби, делфини, ракообразни и крокодили.
Гавиалът – критично застрашен вид крокодил, обитаващ азиатските речни системи, е все по-застрашен от добива на пясък, който унищожава речните брегове.
Добивът на пясък засяга и поминъка на хората. Бреговете и влажните зони предпазват бреговите общности от прииждащото море
Увеличаващата се ерозия – резултат от интензивния добив на пясък, прави общностите по-уязвими на наводнения и бури.
През сухия сезон солената вода прониква в почвата, застрашавайки безопасността на храните и водата.
Възможното въздействие върху здравето на хората е слабо проучено. Но след добива на пясък се образуват малки басейни със застояла вода, които се превръщат в размножителни територии за комари, пренасящи малария.
Пясъкът е често срещан ресурс, лесен за извличане и трудно поддаващ се на регулация.
Търсенето му ще нарасне още повече с продължаващото развитие на урбанизираните райони и повишаването на морското равнище.
Международната общност трябва да разработи глобална стратегия за управление на пясъка, заедно с глобални и регионални бюджети.
Време е да започнем да възприемаме пясъка като ресурс, подобно на въздуха, биоразнообразието и другите природни богатства.
Източник: theconversation.com
