Екип изследователи от Принстънския университет, Института по океанография Scripps, Университета в Мейн и Орегонския държавен университет извлякоха ледено ядро на възраст 2.7 милиона години от Антарктида. Екипът представи открития си на тазгодишната конференция "Голдшмит" в Париж.
До скоро, учените вярваха че ледените ядра извлечени от двата полюса имат възрастов лимит от близо 800 000 години. Обикновено ледът на дъното на сондата се топи, заради топлината в земните недра. Преди години екип от Принстън попадна на по-стар лед, известен като син лед. Той се образува по ледници в резултат на снеговалежите, като с времето се компресира, а от него излизат въздушни мехурчета, които му придават син цвят.
Ледът обаче притежава и друга характеристика – с времето, той се измества от дъното нагоре, а това го предпазва от разтопяване.
Наскоро екипът започнал сондажи на място известно като Allan Hills, в близост до станцията МакМърдо. Ледените ядра от ледниците са по-трудни за датиране. Възрастта на пробите взети от други места се определя на база броя на слоевете. По-старият лед би могъл да се датира чрез определяне количеството на калий и аргон. Макар и не толкова прецизен, колкото броенето на слоеве, този метод дава отклонение до 100 000 години. Един от първите екипи взели проба от по-стария лед успял да достигне дълбочина от 128 метра. При последните сондажи, екипът достигнал дълбочина от 205 метра и попаднал на почти два пъти по-стар лед.
Ледените ядра са важни, защото съдържат множество малки въздушни мехурчета, запазили следи от тогавашните атмосферни условия. Въздушните мехурчета от преди 2.7 милиона години представят доказателства за климатичните условия от времето преди ледената епоха.
Учените установили, че нивата на въглероден диоксид в атмосферата са били приблизително 300 части на милион, значително по-ниски в сравнение със сегашните 400 части на милион. Ледените ядра обаче разкриват една още по-вълнуваща възможност – да попаднем на още по-стар лед – на възраст близо 5 милиона години.
